Предлагаме професионализъм и комфорт

„Майчин дом“ празнува 110 години от създаването си


Проф. д-р Виктор Златков е втори мандат Изпълнителен директор на СБАЛАГ „Майчин дом” – София. Завършва медицина през 1980 година в  МА-ВМИ-София. Специализира „Акушерство и гинекология“, „Онкология“ и „Здравен мениджмънт“. Трудовият му стаж започва в АГ отделенията в Бобов дол и Перник. През 1983 година постъпва на работа в „Майчин дом“. Оттогава до днес болницата е не само негово работно място, а и кауза.

 

Проф. Златков, на какво би се изненадала Мария Луиза, ако днес види най-голямата АГ болница в страната?

Нормално е човек от миналия век да бъде изненадан от тази огромна

еволюция в човешкото общество, която на моменти има даже революционни оттенъци. Иначе предполагам, че нейната визия за общественото здраве е свързана с търсенето на възможности да се подкрепят т.нар. уязвими обществени групи. Всички знаем, че в началото на миналия век и по-миналия, жените в една или друга степен са били по-затворената част на обществото, по-консервативната. Макар, че всички познаваме книгите на Талев, където е описан матриархатът в рода. В обществен аспект обаче жената има доста по-малко права и доста по-малко възможности да се грижи активно за много социални и здравни проблеми. Естествено, че както всеки един подобен проблем в обществото, е решаван стъпка по стъпка. Изграждането на Матерните е една съвременна тенденция на цивилизованото общество – да даде шанс на

 

жените да получат своето внимание

 

и своята част от грижи – от страна на обществото и от държавата. По този начин, стъпка по стъпка всички борби за равноправието на жените по това време, са получили реализация. Защото малко или много, жената е получила възможност сама активно да потърси помощ, когато има своите тревоги.

 

Споменахте Талев и неговото време. Каква е разликата при раждането тогава и сега?

Като физиологичен акт то не може да се промени, защото майката природа ни е създала такива, каквито сме и раждането е един естествен процес в целия биологичен свят. Някога тази дейност се е извършвала с т.нар. баби. Това са били най-опитните жени в рода, но знаем, че пък и това е период с висока смъртност сред децата и сред майките. Колкото и да е физиологичен този процес, той има своите рискове за усложнения. Всъщност, цялата наука в развитието си е търсела възможност да промени тези тенденции и затова всички области на човечеството, включително и медицината са търсили професионални решения. Първоначално се тръгва от изграждането на специалисти в областта на подпомагане на раждането – акушерки с образование. Знаете, че

 

Райна Княгиня е първата дипломирана акушерка

 

 

По-късно наши лекари се обучават в чужбина – в Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Русия. Хора, които приемат като кауза да подпомогнат изграждането на институциите в една нововъзникнала държава. Ето, нашия първи ръководител на катедра – академик Георг Рейн, е всъщност основоположникът на университетското образование в областта на акушерството и гинекологията. Съвременното раждане се движи в

 

търсенето на баланс

 

в професионалните знания и умения на хората, работещи в тази област, както и усещанията, представите и желанията на жените да получат квалифицирана акушеро-гинекологична помощ. При всеки отделен случай трябва да се подхожда индивидуално. И това е майсторлъкът в нашата професия – да се подпомогне раждането, но така, че да бъде по начин, по който това да стане физиологично и естествено.

 

Как ражда жената днес?

Жените в съвременното общество доста се промениха – промени се структурата на тялото, начинът на хранене, на живот, многото натовареност и отговорностите на активно работещите жени отсрочва раждането. Преди се смяташе, че на 28-годишна възраст е късно за първескиня. Вече виждате, че обичайно

 

раждането след 35 години е често срещана практика

 

особено на второ дете. Това, разбира се, с удължаването на човешкия живот, води до нормално увеличаване на риска от поява на някои заболявания, които организмът в по-млада възраст по-лесно ги преодолява. По-късно вече на фона на разгърната клинична картина – например, да приемем, че има диабет, някое сърдечно заболяване – това са заболявания, които натоварват организма на жената и много по-рядко може да се отиде до нормално физиологично раждане.  В много случаи се налага да се прибегне до подпомагане на изгонващия период при нормално раждане или към първично решение на раждането чрез цезарово сечение.

 

Миналата година, на фона на демографската криза, Майчин дом беше рекордьор по брой на родени бебета. Какви са тенденциите за тази година?

Мисля, че категорично Майчин дом си възвърна лидерските позиции. И то напълно основателно. Защото действително възможностите на болницата да окаже специализирана помощ в рамките на 24 часа в 365 дни от годината са най-големи. И като мащаби, и като структура. Но трябва да признаем, че ние възстановихме доверието, след като успяхме да реализираме политика по реновиране на сградата, в частност на отделения „Родилна зала”, сега полагаме усилия за спешното приемно отделение, отделението за интензивни грижи за новородените и разбира се послеродовите клиники. Това

 

променя имиджа на болницата

 

защото младите хора безспорно се стремят не само да получат добри професионални грижи, но и да получат достатъчно комфортни условия, максимално близки до естествената среда, за да понесат това напрежение, което безспорно представлява едно раждане. Напрежение не само за жената, но и за цялото семейство. Така, че и тази година, ако няма някаква рязка промяна на тенденциите, мисля, че ще имаме над 4000 раждания. Това само по себе си прави чест на колектива, че успява да се справи с тези повишени изисквания от страна обществото.

 

Вие ръководите вече втори мандат тази болница. Споменахте реновиране, но освен това, което изброихте, има ли и други проекти за следващите години?

Завършването на приемно отделение е проект, по който работим много активно. Новия подход към болницата също е приоритет, който благодарение на Министерство на здравеопазването и осигурените капиталови средства, приключваме и в момента сме на финалната права. Така, че ще имаме повод, когато официално ще отбележим и 110 годишнината на болницата. Датата е добър повод да си спомним за всички наши предшественици и да кажем едно голямо „Благодаря” – за това, че са изградили школата на „Майчин дом” , която де факто е в основата на акушерството и гинекологията в България.

 

Преди няколко дни най-новото отделение навърши две години. Какво се случва в отделението по ин витро?

За щастие възстановихме една дейност, която беше прекратена дълго време. Да не забравяме, че бебе в епруветка е сред асистираните репродуктивни техники, а неговата история в България започна в нашата болница. Не можем да не споменем усилията на доц.д-р Атанас Щерев, д-р Йосиф Димитров, д-р Валентин Лачев. Колеги, които бяха пионери в тази област в България. И беше редно „Майчин дом” да поеме прилагането на тези технологии. Независимо, че засега има доста центрове и голяма част от тях са на много високо ниво. За щастие, след година време организационен период, вече имаме

 

първите пет родени бебета

 

Има още двайсетина жени, които чакат благоприятно завършване на бременността. Естествено, това може само да ни радва и се надяваме, че Клиниката по репродуктивна медицина може да заеме своето място в тази така наречена обществена кауза – репродуктивно здраве.


Цветелина Терзиева | 2013-11-19


Добави в Svejo