Изборът за ваксина е като парламентарна криза

Добре е да се направи преди започване на полов живот


Снимка: ehograf.infoДоц. д-р Никола Василев е основател и началник на Клиниката по обща и онкологична гинекология във ВМА. Освен по акушерство и гинекология има специалности по патологоанатомия и по онкология.

 

Той е председател на Българската асоциация по онкогинекология. От 1999 до 2012 година е национален консултант по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина. Обявен е за най-добър акушер-гинеколог на България за 2006 година. Носител е на наградата "Златни ръце" на Университетската АГ болница "Майчин дом" за 2013 година. Доц. Василев е консултант на Първа АГ болница "Св. София" (бивша "Тина Киркова"), на Втора АГ болница "Шейново" -- София и на МБАЛ -- гр. Самоков.

 

Изпълнявал е експертни задачи на Световната здравна организация и на Еврокомисията. През различни периоди е заемал ръководни постове в Министерския съвет, Министерство на здравеопазването и НЗОК.

 

Доц. Василев, може ли да се говори за профилактика на рака?

Ние сме свикнали злокачествените заболявания да ги разделяме според мястото, където се развиват. В гинекологията това са външни полови органи, влагалище, маточна шийка, матка, яйчници и маточни тръби. Всички тези заболявания, освен маточната шийка, за съжаление, биват застигнати от злокачествени тумори, които не подлежат на профилактика. Много тъжно, но факт. Единствено ракът на маточната шийка подлежи на превенция.

 

Имате предвид ваксината?

Ваксината предпазва от контакт на човека с някои типове, предизвикващи рак, вируси. Това не е ваксина срещу рака, а ваксина срещу някои типове вируси. Нарича се първична профилактика. Вторична профилактика е, когато предраковите изменения се установят в ранен стадий и се лекуват. И това вече е скринигът.

 

Кога трябва да се направи тази защита?

Ако се прави ваксина, е хубаво тя да е преди започване на полов живот. Като национална програма е заложена възрастта 12 години. Това е, защото на тази възраст сравнително по-малко момичета са започнали да водят полов живот. Едни са започнали, други не са, но вторите са болшинство. А когато говорим за отделен човек, например вашата дъщеря, моята дъщеря, внучка и т.н., не е разумно да определяме възрастова граница. Границата е започването на полов живот. Лошото е, че тя не винаги става ясна на родителите.

 

Прави ли грешка майката, която е решила да не ваксинира дъщеря си?

Аз не знам дали прави грешка, или не. Това един интересен въпрос от гледна точка на етика, убеждения и морал. Тук това, което е особено страшно, е това, че възрастният човек е в положение да взема решение за друг човек. Това е много страшно. Въпросното лице – момче или момиче, според мен няма да получи някакво кой знае какво поражение от това, че му е направена ваксината. Ако обаче получи случайно алергичен шок например, след време може да попита: „Защо ти взе това решение така, че да получа аз този шок?”. Такъв, между другото, може да получи и човек, след като изпие една чаша с нещо, към което е свръхчувствителен. И обратно. Ако майката вземе решение да не ваксинира детето си, а то след 20 години се разболее от това заболяване, ще пита защо не е ваксинирано. Това е горе-долу като парламентарна криза. Не виждаш изход.

 

А на колко време трябва да се правят профилактични прегледи?

В скандинавските страни е пет години. Като че ли обаче е разумен срок две или три години, но това е при условие, че предишният преглед е показал, че жената е здрава. Ако профилактичните прегледи, и това са доказани неща, са на интервал от десет години, рискът от разболяване от рак, се намалява с 64%. Ако са на пет години намалява с около 74%. Ако са на три години, 84%, а ако са ежегодни – 86-87%. Т.е. между една и две години статистическата разлика не съществуваща. Но дори веднъж на 10 години, пак имаме цели 64%. Не може да си кажеш, един път в годината, ако се преглеждам, това е два пъти по-сигурно, отколкото, ако се преглеждам веднъж на две години. Не е вярно просто. Но пък успокояването е също много важно нещо. Аз мисля, че това е много важно.

 

Важи ли това и за случаите, в които има фамилна обремененост?

Това усложнява нещата. Самият факт, че рискът от развитие на рак след инфекция с този прочут вирус е приблизително една на 2000 заразени жени. Рискът е много малък. Защото 90% от хората – мъже и жени, поне веднъж в живота си са имали тази зараза. Този все пак миниатюрен риск се проявява в това, че около 1000 жени годишно се разболяват от рак в България. Над 300 умират.

 

По принцип от рак ли?

Не, от рак на маточната шийка. Това важи и за другите ракове, само, че числата са различни. Рискът е 1 на 2000, ако се срещнеш с този вирус. Но все пак е интересен отговорът на въпроса защо точно тази жена от всичките 2000 е развила рак. Една от възможните причини е да има фамилно предразположение. Има нещо, което помага да се развие заболяването и едно от тези неща е фамилната обремененост.  

 

Има ли подмладяване на болестта?

Много ми е трудно да ви отговоря. Има някаква тенденция към подмладяване, но тя далеч не е такава драстична, каквато ти се струва, когато се сблъскаш с една жена на 20 години, болна от рак. За нея и за близките й е ужасно. За лекаря също. Една такава пациентка те натоварва много, включително и емоционално, когато си лекуващият й лекар.

 

На каква възраст трябва да започнат профилактичните прегледи?

Според повечето стандарти в различните страни на Европейския съюз – 25 години. През март 2012 година САЩ започна от 21 години. Направиха пробив в това отношение. Така, че след 20 години, при всяко положение. Преди това едва ли има смисъл.


Ехограф | 2013-08-01


Добави в Svejo