Рангел Вълчанов стъпи на небесната сцена

Големият режисьор изгуби битката с рака


Големият български режисьор Рангел Вълчанов се качи не небесната сцена. Няколко дни преди да навърши 85 години той изгуби битката с рака.

 

През последните години мъжки издържа поредица болести и операции и води храбра битка тежко онкологично заболяване. Беше загубил напълно гласа си.

 

Рангел Вълчанов е роден е на 12 октомври 1928 година в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 година в класа на проф. Боян Дановски.

 

След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, дебютира като режисьор през 1958 година с "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров. В лентата изпъква самобитният му талант. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. С постановление на ЦК на БКП от 1958 година филмът е свален от екран.

 

Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: ""Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975).

 

През 1978 година Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това. "Лачените обувки на незнайния воин" е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...


През последните години здравето му беше много разклатено, но жаждата за творчество не отслабна. Той написа три книги: "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях!" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой"(2013). В последната Рангел Вълчанов пише: "Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи...".

 

Поклон пред паметта на Рангел Вълчанов!


Виолета Христова | 2013-09-30


Добави в Svejo