Мляко от багажника

Дискретният чар може да е опасен


Температурата, при която трябва да се съхранява прясното мляко от производителя до вкъщи е между 2 и 6 градуса. Температурата в един автомобилен багажник, в какъвто се продава прясно мляко по пазарите, обаче съвсем не е такава.

 

Само за час броя на микроорганизмите в прясното мляко могат да се удвоят, ако то е изложено на високи температури. Това обаче съвсем не притеснява някои търговци, които въпреки жегата, използват за витрина багажника на колите си.

 

 

Екип на Нова телевизия си купи мляко от багажника на двама производители в София. Резултатите при последвалите лабораторни анализи обаче не се харесват на специалистите. Оказва се, че млякото не е годно за консумация, защото в едната от пробите боря на микроорганизмите е 60 пъти над нормата, а в другата 40 пъти. Два пъти над нормата пък са соматичните клетки, които показват какво е здравословното състояние на животното. Какви ще бъдат последствията зависи от организма на всеки човек.

 

Според експертите е задължително такива продукти да не се купуват от нерегламентирани обекти. Дали да си купим, решаваме само ние.

 

 

Ситуацията в страната обаче, не е по-различна.

 

 

Още през април т.г. шефката на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) в Перник апелира, да не се купува мляко и месо от багажници, пазари и нерегламентирани тържища.  Д-р Таня Вангелова обясни, че от началото на годината са съставени 54 акта за нарушения, но въпреки това практиката продължава.

 

 

В Кюстендилска област пък, само една ферма има право да продава мляко на крайни клиенти, коментира ситуацията директорът на ОДБХ в региона д-р Първан Дангов.

 

 

Кампанията, която стартира в началото на година от дирекцията, за преустановяване на тази практика, предвижда регистрация на малките производителите, които желаят да реализират продукцията си до крайни клиенти. Както се очакваше обаче, това не се прие като грижа за здравето и безопасността на хората нито от животновъди, нито от потребители. Малцина от стопаните проявиха интерес, може би заради невъзможността да бъдат приложени изискванията на новата Наредба 26 от малките фермери. От научните среди пък заклеймиха документа като забранителен, целящ допълнително да натовари дребния и среден селски бизнес.

 

 

Въпреки това, шефът на Кюстендилската дирекция д-р Първан Дангов заяви, че надеждите са до края на септември поне 50 малки стопанства да бъдат регистрирани по Наредба 26. Това означава, че до есента, в областта трябва да се сложи точка на масовата продажба на прясно мляко в пластмасови бутилки по улици, тротоари, градинки.

 

В наредбата са регламентирани регистрацията за директните доставки за малки количества мляко от дребни производители и условията, на които те трябва да отговарят, за да могат стопаните спокойно да предлагат продукцията си директно до краен потребител.

 

 

Припомняме, че преди четири години правителството на ГЕРБ разреши на фермерите да продават директно продукцията си. Наредбата за директни доставки беше създадена тогава не без натиска на неправителствените организации, но през 2011 година държавата отпусна и помощ по нея. Регистрираните ферми за продажба на мляко у нас са едва около 100.

 

Очакваните промени в наредбата сега са да има стимул за директните продажби. По този начин и повече хора ще се заемат с отглеждането на животни, смятат стопани от Кюстендилско, които са на мнение, че хората търсят истинско мляко, но все още се съмняват, че самите те ще могат да се справят с документацията, но вече започнаха да проучват възможностите и да планират бъдещите си инвестиции. Един от вариантите, който вече се обсъжда е да се обединят в сдружения. „Аз знам, че млякото ми е качествено, но въпросът е и хората да са убедени в това. Няма друг начин освен да се въведат правила и някой да контролира те да се изпълняват”, смята дребен овцевъд от Трекляно.

 

 

Много от потребителите също са на мнение, че трябва да се въведе ред и основанията за нови изисквания за директните продажби от малките стопанства са правилни, въпреки че повечето остават скептични към качеството на млякото, което се предлага дори и на регламентираните за целта места. Защото наистина е крайно време малките ферми да могат да произвеждат и преработват животинската си продукция и това да им носи достатъчно доходи, с които да издържат семействата си. Така, както много отдавна се прави в старите европейски страни. А продажбите направо от фермата правят уникална атмосферата на националната идентичност в икономиката на един народ. Защото, освен поминък за стопаните, в идеята да си купиш млякото директно от производителя, има и доза родолюбие.

 

В това се състои дискретният чар на директните продажби. Които обаче трябва да са сигурни и безопасни, както за потребителите, така и за националната икономика. Иначе чарът им става наистина опасен.

 

 

Практиката във Великобритания

 

Практиката в Обединеното кралство например показва, че суровото мляко може да се продава директно на потребителите, когато е произведено от производствени стопанства, регистрирани като млекопроизводителни. Продажби чрез други търговски обекти са забранени от 1985 г. (въпреки че продажбите от земеделски производители на земеделските пазари са позволени). Млякото трябва да е добито от здрави животни, свободни от туберкулоза и бруцелоза. Производството, доенето, сградният фонд и млечните продукти трябва да отговарят на хигиенните норми. Суровото мляко трябва да е надлежно етикетирано и да предупреждава, например - "Това мляко не е обработено и следователно може да съдържа организми, вредни за вашето здраве". Производителите - доставчици на сурово мляко, се контролират задължително два пъти годишно. От млякото се вземат проби за тестване на тримесечие под контрола на Агенцията за опазване на общественото здраве и така се следи за спазването на стандартите за общия брой бактерии и колиформи.


Стефка Зашева | 2014-08-22


Добави в Svejo