Погледът на пациента е стимул за нас

Не може да се злоупотреби с понятието мозъчна смърт


Директорът на Университетска болница „Лозенец“ и национален консултант по трансплатнтология проф. д-р Любомир Спасов, дмв интервю за ehograf.info след поредната донорска ситуация.

 

Проф. Спасов, колко трансплантации са извършени в Университетска болница „Лозенец“?

Тази година направихме 100-та трансплантация. При нас се използват и трупни, и живи донори. Ние стартирахме първи програмата за живо донорство. На 18 ноември 2004 година беше първата в България трансплантация на черен дроб. Тогава нямаше трупни донори и бащата беше донор на детето си. Той дари половината от черния си дроб.

 

Когато става въпрос за потенциален донор, изпаднал в мозъчна смърт, се иска съгласието на близките. Може ли човек приживе да декларира, че в такава ситуация желае да дари органи?

В закона съществува т.нар. Информирано съгласие. Всеки пациент може през личния си лекар, да декларира, че при изпадане в мозъчна смърт, желае да стане донор. Макар че законът дава тази възможност, ние пак се съобразяваме с близките. Морално е да се обърнем към тях. И то не, защото се прескача волята на техния близък. По-скоро заради факта, че ако се изпълни неговата воля за донорство в случай на инцидент, у близките да не остане и най-малко съмнение, че той не е бил в мозъчна смърт, че е можело да му се помогне. В системата на здравеопазването, и в частност на трансплантациите, не трябва да има и най-малката нотка на недоверие. Напротив, трябва да има пълно доверие в това, което се случва. Близките трябва да са убедени, че не може да се вземат органи от човек, който не е изпаднал в мозъчна смърт. Това не може да се случи. Системата дава гаранции, че не може след мозъчна смърт пациентът да бъде реанимиран и възстановен.

 

Какво представлява мозъчната смърт?

При мозъчната смърт индивидът е загинал. Той няма мозък, няма интелектуалното самосъзнание за съществуване. Има органи, които продължават да функционират 1-2 дни, и загиват. Близките трябва да бъдат информирани, че не може да се злоупотреби с понятието мозъчна смърт. Независимо от информираното съгласие, морално е лекарите да им обяснят това и да поискат и тяхното съгласие.

 

Тяхното съгласие е шанс за живот на други хора. Какво чувате в слушалката, когато ги потърсите с новината, че има подходящ донор за тях?

В слушалката обикновено се чува: „Не мога да повярвам!”. Много е емоционално – вълнение, превъзбуда и много позитивизъм. Това за тях е шанс за качествен живот. Ние ги викаме, защото са потенциални реципиенти, но за съжаление,  не винаги са подходящи. Случва се един пациент да идва 1-2-3 пъти, но въпреки тази емоционална реакция, да няма шанс за трансплантация.

 

Каква е разликата в погледа на пациента преди и след успешна трансплантация?

Трансплантацията е тежка и за екипа, и за пациента. Свързана е с доста безсъние за лекарите и техните асистенти. Но погледа на пациента, когато го изписваме… Виждаш благодарността и това ти дава толкова енергия и сили, че забравяш всякакви тежести и трудности и ти дава сили занапред. Този поглед и това, което се чете в него, не може да се опише с думи. Трябва да се види. Това е най-голямата морална награда за екипа. Този поглед е нещо неописуемо и е енергиен стимул за нас.

 


Цветелина Терзиева | 2014-07-27


Добави в Svejo