Румънка каза „Да“ на русенската гара

Стела и Румен свалиха границата преди 24 години


За Стелуца и Румен Йовчеви българорумънската граница не съществува от 1990 година. Тогава са колеги. Стела е от Гюргево, а Румен е русенец. Запознават се на работното си място на гара Разпределителна в дунавския ни град. Той е служител на Българските държавни железници (БДЖ), а тя - на румънските. Харесват се и не след дълго идва предложението за женитба. На румънски. Защото Румен говори езика на северните ни съседи, а Стела не знае български. Тогава тя е едва на 23 година, а той е 30-годишен.

 

"Трябваше да избирам между брака и един курс в Букурещ, на който ме изпращаха служебно", разказа пред ehograf.info Стела. Колебанията й обаче не траят дълго и тя решава да се омъжи в България. Според тогавашното румънско законодателство, щом семейството ще живее у нас, бракът трябва да се сключи в северната ни съседка. След подписването на 18 август в Гюргево двамата се прибират в България като законни съпруг и съпруга.
 

"Въпреки че бях с любимия човек, в началото ми беше много трудно, защото трябваше да свикна с промяната, а и не знаех езика", спомня си Стела. Твърди, че както за всяка жена, и за нея най-щастлив е бил мигът, в който на бял свят се появява дъщеря им Анна-Мария. Детето се ражда през 1991 година в Русе. "Бях много притеснена", разказва Стела. Когато наближил моментът на раждането, тя с тревога започва да подготвя нещата за болницата. "Малко преди да тръгнем, ми каза, че иска да хване влака, за да роди в Гюргево, а водите й вече бяха изтекли", с усмивка си спомня Румен. За Стела обаче притесненията започнали след хлопването на вратите в родилното отделение. Отново проблем се оказва езикът. "Бях сама в чужда държава и не разбирах нищо от това, което се говори", разказва тя. Но когато лекарят й казал на български "Честито! Имате дъщеря", без да знае значението на думите, интуитивно и безпогрешно разбрала, че е

               

родила момиченце

 

Анна-Мария е кръстена в църква в Гюргево.

 

Стела започва сериозно да учи езика, когато дъщеря й е първокласничка. "Заедно сричахме думите", спомня си майка й. Двете залягат над буквара, но Стела разбира, че без практика няма да усвои езика. Много й помагат близки приятели на семейството. После Стела решава да започне работа в частна фирма, където счетоводителката Росица освен в нейна приятелка, се превръща и в първа учителка по български език.
 

"Много държах дъщеря ми да учи езици от малка", спомня си Стела. В началото момиченцето се затруднява с румънския. Още в детската градина обаче родителите й я записват на английски. Стела е много щастлива, когато Анна-Мария прочита етикета на сок, купен от Румъния. Всяко лято гостува на баба си в Гюргево и сега владее перфектно и български, и румънски.


"За съучениците на дъщеря ми винаги е било интересно, че майка й е румънка", разказва Стела. Спомня си как в училище поискали ЕГН на родителите. Учителите били изумени, защото по българските стандарти се оказало, че

 

майката на Анна-Мария е около 80-годишна

 

"У нас преди годината на раждане в единния граждански номер при мъжете се слага единица, а при жените двойка", обяснява с усмивка Стела. При нея първите две цифри са 26. Учителите първоначално се стъписали, че майката на Анна-Мария е родена през 1926 година. Наложило се момичето да обяснява причината за недоразумението. "В училището още се шегуват с този случай", смее се Стела.

 

Успоредно с нашата лексика Стела усвоява и тънкостите на традиционната ни кухня. "В готварството прилагам наученото от майка ми и от свекърва ми", казва Стела. Твърди, че кухните на двете страни не се различават много. У нас залагаме на чубрицата и червения пипер, а в Румъния използват основно доматено пюре. Безспорен специалитет на трапезата на семейство Йовчеви обаче е мамалигата. "Приготвям я в специален съд, който си донесох от Румъния", разказва Стела. Царевичното брашно за приготвянето й също купува от северната ни съседка. Няма гост, който да не си е облизал пръстите.


Цветелина Терзиева | 2014-06-29


Добави в Svejo