Насилието е злокачествен тумор

Ако не се изреже навреме, убива


Пенка Койчева е клиничен психолог в Медицински център "Детско здраве” и  МБАЛ "Здравето” – София. Тя е юрист, съдебен експерт- психолог към съдебен район - София, външен специалист кризисни интервенции към Държавна агенция за закрила на детето. Завършила е й множество курсове в областта на психологията и други, има публикации на различни обществено значими, психологически теми.

 

Г-жо Койчева, има ли статистика за хората, жертва на домашно насилие?

Всяка четвърта, а според други данни – всяка трета, българка е жертва на домашно насилие. Данните на организации,  които се занимават с въпросите, свързани с домашното насилие са, че случаите зачестяват. Към момента обаче воденето на ясна статистика е затруднено, тъй като повечето жертви мълчат от страх, срам, обезвереност, обърканост.

 

А какво всъщност се крие зад термина „домашно насилие“?

Mного хора свързват насилието с бой или с друго физическо малтретиране.

Понякога не е налично пряко телесно посегателство, а насилието се извършва чрез психичен тормоз, чрез унижаващи личността постъпки, действия. Няма нормална форма на насилие и с неговите  изродени лица не трябва да се свиква.

 

До какво води премълчаването на проблема?

Примирението е лош съветник. То води задължително или до хронично нещастие и непълноценно функциониране на всички нива и във всички житейски сфери, а й до сериозни физически и психични болести, дори до смърт. Тялото и душата винаги са в специфична и неразривна връзка. Страданието на единия компонент, води до страдание и на другия. Дистресът, който се изпитва в случаи на насилие постепенно убива.

Насилието е като злокачествен тумор – ако не се изреже правилно веднага, води до метастази, а леталният изход е съвсем близо. За съжаление, това не са хипотези и предположения, а тъжна статистика. За Европа тя сочи, че основна причина за смъртните случаи у нас и нараняванията при жените от 16 до 44 годишна възраст е именно домашното насилие. България също е включена в нея. Всяка десета жена в България е споделила, че е била жертва на сексуално насилие.

 

Кога говорим за насилие върху деца?

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

 

Какво се случва в съзнанието му?

В съзнателна възраст, детето се опитва да оцелее и да се съхрани, като изгражда специфични механизми за това. Неговото поведение често е израз на преживяваното, натрупаното, спотаеното. В какво може да се изразява? В самонараняващо поведение, в необясними за околните изблици на гняв, в девиантно поведение и противообществени прояви, в бягство от тази реалност и отдаване на зависимости – алкохол, наркотични вещества и лекарствени средства. Може да се изразява и в психосоматизация ( главоболие, повръщане, астма, напикаване/наакване, заекване, виене на свят; могат да се появят тикове, разстройва в храненето и съня, сърцебиене и др.).

 

Какво изпитват децата в това състояние?

Децата изпитват ужас, страх, срам, гняв, объркване, вина, болка. Не знаят как да постъпят и да реагират, за да бъде „правилно”. Често се опитват да помогнат на други деца, на пострадалия родител. В тази връзка са възможни  и други типове реакции при децата, свидетели на насилие. Те може да са най-доблестните защитници на пострадали, онеправдани, по- малки и слаби деца, но и да придобият поведението на насилник, като се идентифицират с него. Децата усвояват активно с подражание и работят с модели. Възможно е детето да проявява телесна и словесна агресия, да копира мимики, жестове, пози на насилника, да демонстрира мощ и непукизъм, да реагира с крайно опозиционно поведение, или да стане затворено, потиснато, мълчаливо, плахо. В ученическа възраст се наблюдават снижение или отказ от обичайните интереси, апатичност, намалена или отсъстваща мотивация, проблеми с вниманието и паметта, както й други възможни проявления като  често плачене, самообвинение, емоционална лабилност, свръхчувствителност, агресия под различни форми, бягство от дома и училището и др. Има деца, които започват

 

да мислят за смъртта като спасение

 

което е много страшно и недопустимо.

 

Когато детето се сблъска с насилие, в него започват да работят психологични механизми за защита, които се включват, за да оцелее, адаптира, продължи и справи с прекомерния стрес. Детето може да отрича дори пред себе си случващото се, да оправдава насилника, като търси добрите му страни, причините за поведението му, да търси разумни доводи за това насилие, да „ забравя” психотравмените изживявания, които потапя дълбоко някъде в психичния си компютър, да потиска чувствата си, да моделира поведението си и други...

 

Може ли да се предскаже какъв възрастен ще бъде такова дете?

Дете, което се формира в условията на насилие – или става следващият насилник, или крайно се отрича и дистанцира от подобно поведение като възрастен. За съжаление първата опция е по- честа и възможна. Момичета, които са били свидетели на насилие спрямо тяхната майка, често формират поведение на жертва. Така че насилието често води до „Ефекта на доминото”. Една бутната плочица помита след себе си много други. Сурово и твърде строго възпитаваните деца, също могат да бъдат следващите насилници утре.

 

Как можем да разберем, че едно дете е жертва?

Когато детето не изразява вербално какво се случва с него, в поведението му често има сигнали – викове за помощ. Всяка промяна у него, поява на ново, необичайно, нетипично досега за това дете поведение, говори, че нещо се случва . Често знаците са физически, както споменах вече. Децата обикновено не говорят за случващото се с външен човек. Случва се да бъдат спонтанни и да потърсят подкрепа дори от непознат човек, но тези случаи са по-редки. За да включат възрастния и да го посветят в тайните си е необходимо да има изградено доверие и самото дете да бъде предразположено с търпение, кротост, отворено сърце.

 

Какво трябва да направи възрастен, ако знае, че дете е насилвано под някаква форма вкъщи?

Законът за закрила на детето е ясен – лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

 

Каква помощ се оказва на детето?

Пътища, начини за спасение и адекватна ответна  реакция има, но психологическата помощ е наложителна. Не „утре”, а „ сега”.

 


Цветелина Терзиева | 2014-06-11


Добави в Svejo