Британка ме научи на родолюбие

Мерсия Макдермот пази косата на Левски


Снимка: ehograf.infoУправителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова пред ehograf.info в интервю за 24 май - Ден на българската просвета и култура и славянската писменост.

 

Д-р Тодорова, пазите ли още в съзнанието си спомена и образа на вашата любима учителка?

Естествено. Не само образа на любимия учител, и на любимото училище. Защото аз смятам че училището, говоря за средното образование, е основата, която изгражда човек като личност. Като интереси, като умения. И затова запечатва в неговото съзнание образите на учителите.

 

Кое е вашето училище?

Аз съм завършила Английската гимназия в София. Единствената за онова време. Днес това е Първа Английска гимназия. От 1972 до 1977-ма съм учила там. Не искам да си спомням как се влизаше в това училище. И тъй като аз живеех извън София – в София окръг, от нашия регион приемаха пет човека. Бях класирана на първо място. Изпитите бяха по български и математика. Оказа се, че приемният изпит е бил най-лесната част. Оттам нататък беше един невероятен труд. Ние бяхме събрани деца от всякакви семейства, да не говорим че и децата на първите бяха там. Ние бяхме от обикновените. Но училището беше невероятно.

 

Има ли прилики между вашето поколение и днешните ученици?

Сега виждам с лека тъга, че това което е в момента е Първа Английска  гимназия, не е същото. Имам познати, които са завършили след мен. Различно е нивото на познание, с което излизат децата оттам. Уменията са други. Начинът на мислене е друг. Но пък от друга страна си казвам, че времената се менят. Всички не може да са еднакви и съвременните деца не са като тези деца, които са били преди време и каквато съм била аз.

 

Какво ви даде лично на вас това училище?

Даде ми много. Първо познанията на езика. Това са годините, когато да учиш английски беше почти бунтарство. И така гледаха на нас. Дисциплината беше изключително строга. Униформи, порядки. Това беше на първо място. Не се допускаше нахлуването на западната литература, защото ние учихме най-западния език. Но пък ръководството на училището беше отворено към света. Имахме много преподаватели чужденци.

 

Сред тях ли е любимият ви учител?

Да. Моят любим учител е Мерсия Макдермот (Mercia McDermott). Тя е англичанка, родена в Плимът, Югозападна Англия. Израснала е в семейство на хирург и учителка. Тя е писател, българист и автор на много книги свързани с българската история. Попада в България 1947 година. Родена на 7 април 1927 година все още е жива.

 

Как попада в България?

През 1947 година тя е на бригада в Югославия. Там се запознава с Павел Матев. И същата година той я довежда в един български бригадирски лагер, който строи линията Перник-Волуяк. На следващата година идва тук като бригадир и участва в строежа на язовир Копринка. Оттогава животът й е свързан в България. Тя е завършила руска филология в Оксфорд и говори перфектно български. Аз за първи път се възхитих на чужденец, който не е от славянската езикова група, който беше усвоил българската граматика безгрешно. Говори изключително правилен български, като изключим лекия британски акцент. Тя говори като нас.

 

 

Влюбена в България?

Да. И за нея Левски е идол. Целия й живот е свързан с това име. Носеше медальон с образа на Левски. Тя ни е разказвала, че има медальон, който се отваря. Роднина на Левски й е дал част от неговата коса, когато е подстриган като дякон.

 

Интересува се от историята ни?

Да. И пише книги за нея. Първата книга, която тя издава е само на английски – „История на България 1393-1885 година“. Започва да се интересува от историята на България, защото смята, че западните държави дължат страшно много на България. И даже през 2009 година, когато е поканена от европейските депутати в Брюксел на среща, тя се извинява публично на България за Берлинския договор. И казва: „Англия е причинила толкова много беди на България”. С това мото започва да изучава нашата история и първата книга умишлено е само на английски, за да запознае западната общност с историята на страната ни, с кланетата по време на турското робство и какво правят Великите сили и как я разпарчатосват тази държава. Изучавайки историята на България, тя неминуемо изучава и биографията на Левски, който й става идол. През 1967 година издава книгата „Апостолът на свободата”. И както тя самата казва, за мое най-голямо учудване, книгата беше преведена на български. Книгата е изключително популярна. Поне по мое време беше така. Тя е написана на невероятен език с много добър превод и с това тя става известна. През 1978 издава книга за Гоце Делчев – „Свобода или смърт”. През 1987 година излиза книгата за Яне Сандански, която се казва „Свобода и съвършенство”. И вече в края на 20-ти век тя издава книга за българските народни обичаи.

 

Как попада в Английската гимназия?

През 1973 година е поканена да преподава в Английската гимназия. Всъщност това е времето, когато аз учех там. През всичките години тя ми е преподавала английски. С невероятно чувство за хумор. Невероятно добър човек. Това е може би единственият човек в досегашният ми живот, в който аз не съм видяла задна мисъл. Изключително чист човек. С едни много усмихнати очи. Тя е слаба. Винаги ходеше с интересни рокли през лятото, с които съм я запомнила – силно вталени, а надолу силно разкроени с фуста. С прибрана коса. Беше една невероятно енциклопедия. От нея съм научила най-много за Левски. Това е може би единственият човек, който до такава степен е изучил в детайли живота му.

 

С какво се занимава днес?

Председател е на англо-българското дружество в Лондон. За цялата си дейност и приноса към историята на България е наградена с орден на розата най-напред, след това два пъти орен „Свети Кирил и Методий” и „Мадарски конник”. Д-р Хонорис Кауза е на Софийския университет, където преподава национално-освободително движение на Македония в периода 89-та година.

 

Какво тя лично за вас?

За мен това е човек, който макар и чужденец, до такава степен е свързан с българската история и българската действителност, че в един момент започваш да не я приемаш за чужденец, а като част от нас. И такъв човек не може да бъде забравен. Един човек, който може да каже: „Толкова много ми е дала България, че не мога да и отвърна с цялата благодарност на която съм способна“. Един човек, който е видял у нас – българите, хубавите ни черти и се е абстрахирал от цялата ни лошотия. Един чист човек, който не се е заровил в лошотията, както много чужденци го правят. Не е тръгнал да търси грозното у нас, а е намерил красивото и го е изнесъл на преден план. Човек не може да забрави такъв учител. Той остава в съзнанието много трайни следи. И винаги, когато се сблъсквам със злото, пред мен е образът на този човек. Ние сме били на 13-14 години, когато тя ни е подхванала дето се казва, и ни е внушила много красиви неща. Много достойнство е наляла у нас. И е казала: „Вие сте един достоен народ”. И аз се възхищавам от това. С толкова богата култура, с толкова езици, които владее.

 

Ако правилно съм ви разбрала, уроците по родолюбие сте ги получила от учител с английски произход?

Да. От учител-чужденец. Поклон пред всичко което ни е дала тази жена. Много ми се ще да цитирам от нейната книга за Левски. Питат я знае ли се къде е гробът на Левски. И тя казва: „Гробът на Левски и до ден днешен не е открит. Но всъщност, един гроб е изглежда съвсем ненужен за човек, който е останал толкова жив в паметта и толкова обичан“.


Цветелина Терзиева | 2014-05-24


Добави в Svejo