Жертвите край Бяла загинаха мигновено

Травмите бяха равносилни на отсичане на глава


Началникът на отделението по съдебна медицина в МБАЛ-Русе д-р Иван Стоянов имаше една от най-тежките задачи след катастрофата край Бяла през 2006 година. Той участва в извършването на аутопсиите на 18-те загинали. Същото е трябвало да направи и с жертвите на предишната трагедия през 1993 г., когато рейс падна в Янтра и погуби 29 души.

 

Катастрофата край Сливо поле вече няколко дни е водеща тема в Бяла. Медици припомниха, че повечето от 18-те жертви загинаха мигновено. Там ставаше въпрос за тежки травми и прекъсване на гръбначен мозък в областта на шията. Последното е равносилно на отсичане на глава. Публикуваме интервю със съдебния лекар от русенската болница д-р Иван Стоянов, което тогава той даде пред наш репортер и вестник "Стандарт" за трагедията в Бяла.

 

Д-р Стоянов, жертвите на катастрофите край Бяла ли са най-тежките случаи в практиката ви?
Това са най-масовите случаи. От рода на масовите бедствия. Те налагат по-различна организация на работа, особено по разпознаването на загиналите. Това е много важен момент. Още същата вечер загиналите бяха разпознати почти на 100 процента.


Внезапна ли е била смъртта за загиналите пътници?
Аутопсията показа, че тежки травми, свързани с увреждания на жизненоважни органи, са основна причина за смъртта на повечето пътници. Става въпрос за разкъсване на сърце, аорта, отваряне на черепна кухина с разкъсвания на мозъка и прекъсване на гръбначен мозък в областта на шията. Последното е равносилно на отсичане на глава.

Смъртта за повечето пътници е настъпила мигновено. Някои от тях обаче са агонизирали в рамките на минута-две. Това са хората, при които има тежки счупвания на черепа, увреждания на централната нервна система и на сърдечно-съдовата система. Има един-единствен случай на задушаване.

 

При жертвите през 1993 година причините за смъртта същите ли бяха?
Тогава имаше и удавени. Част от автобуса беше потънал във водата и хората, които помагаха, действаха много по-трудно. Похвалното и в двата случая е, че се намериха смели мъже, които да се включат в спасяването. И тогава, и сега имаше перфектна организация на работа и се вземаха правилни решения. Добре стана, че екипите транспортираха с една линейка няколко човека. Чакането на реанимобили като време щеше да доведе до повече смърт. Освен кондуктора Живко Бояджиев, който почина от тежък травматичен шок, всички други оживяха.


Колко време продължиха аутопсиите и кои ваши колеги бяха в екипа?
Д-р Вилиам Доков от катедрата по съдебна медицина във Варна. Той участва и в аутопсиите на загиналите в катастрофата през 1993 година. В екипа имаше и две дами. Това са д-р Диана Господинова, която е съдебен лекар в Медицински център-Варна, и д-р Бисерка Йорданова, ординатор в патолого-анатомично отделение в Русе. С аутопсиите приключихме в рамките на един ден. През 1993 година също работихме четирима колеги, но приключихме за четири дни.  Тогава се наложи балсамиране на труповете. Те бяха от различни националности - от Молдова, Румъния и Турция. Окончателното разпознаване се извърши в църквата на Гюргево. Технологично времето за идването на близките беше 3 дни. Тогава нямахме хладилни камери, а температурата на въздуха щеше да разложи телата и да настъпят промени във външния им вид. Това щеше да попречи на близките да разпознаят загиналите.


Д-р Стоянов, какво беше най-тежко в работата ви след катастрофата?
Искам да благодаря на колегите и помощния персонал. Бяхме страхотно организирани и всеки знаеше какво прави. Този път представители на Червения кръст страшно много ни помогнаха по отношение на близките, които бяха много притеснени.


Как се общува с хора, които са загубили близките си?
Групата от Червения кръст осъществяваше контакта между нас и роднините на загиналите. Трудно се управляват емоциите на хора, загубили най-близките си. Затова искам специално да благодаря на тези хора.


Цветелина Терзиева | 2014-05-04


Добави в Svejo