По нищо не личеше, че е в риск

В училището на Пламена не са постъпвали сигнали


Директорът на русенското ОУ „Васил Априлов“ Гергана Григорова в интервю пред здравния журнал „Ехограф“ за трагедията с първокласничката Пламена.

 

Г-жо Григорова, подавали ли сте досега сигнал в Агенцията за закрила на детето при съмнение за домашно насилие над ваш ученик?

Да. Миналата година. Тогава класната на Пламена беше класен ръководител на IV клас. Забелязала видими следи от побой върху едно от децата. Веднага сигнализира педагогическия ни съветник Деспина Василева, която при разговор с детето изясни, че е имало домашно насилие. Незабавно подадохме сигнал.

 

Защо не подадохте сигнал и за Пламена?

Защото не сме имали причина да го направим. Нито класният ръководител, нито някой от нас, е забелязал следи от насилие по детето. Самата Пламена с поведението си по никакъв начин не е показвала, нито е споделяла, да е малтретирана физически вкъщи. Напротив. Жената, която живее с баща й, я водеше и взимаше всеки ден от училище. Бащата също показваше, по свой си начин, загриженост към дъщеря си. Когато преценеше, че детето му е засегнато по някакъв начин от съучениците, ставаше сприхав. Идваше в училище с нагласата да се саморазправя с другите деца, но след нашата намеса спазваше утвърдения ред. Имаше респект към училището. Малко или много, това настрои останалите родители срещу него, затова около Нова година взехме решение да преместим Пламена в друга паралелка. Детето там се чувстваше добре и проблемите престанаха.

 

Възможно ли е класната да е пропуснала някои сигнали по тялото и в поведението на момиченцето?

Тя има достатъчно опит зад гърба си и би забелязала, както забеляза свой ученик миналата година. Пламена посещава и занималня. Двете учителки са с над 20-годишен стаж. Достатъчно подготвени и отговорни са. При срещите си с бащата, който понякога е наивен по детски, а друг път сприхав, са забелязали, че той наистина на моменти проявява някакъв вид агресия. Тя обаче не е насочена към детето. Напротив. Отключва се, когато той прецени, че Пламена е подложена на някакъв вид неуважение от страна на учениците. Пак казвам, след нашата намеса, той спазва реда за оплаквания, въведен в училището. Не може да не прави впечатление както на класния ръководител, така и на всички нас, че въпреки трудното си социално положение, бащата и жената, с която живее, се стараеха да не лишават детето от нищо, необходимо му за училище – тетрадки, химикали, моливи.

 

А съседите? Те не ви ли казаха?

Никога не сме получавали подобен сигнал отникъде.

 

Отличаваше ли се Пламена от останалите ученици?

Отличаваше се дотолкова, доколкото имаше затруднение със зрението. Някаква форма на астигматизъм. Класната е разговаряла с бащата да включим Пламена в специална програма към училище, тъй като разполагаме с апаратура и ресурсен учител. Това беше отложено за един малко по-късен етап. Въпреки проблемите с очите, Пламена усвояваше учебния материал. Можеше да чете и пише. Нямаше неизвинени отсъствия.

 

Буквално преди дни вие проведохте голям великденски благотворителен концерт.

Да. На 14 април. В подготовката се включиха учениците, учителите и техните родители, за което благодаря на всички тях. Имаше базар с изцяло ръчно изработени сувенири и сладкиши. Събрахме 1642 лева. След решение на Училищното настоятелство част от парите ще използваме за автобусни карти за пътуващите ученици. Останалите ще отидат за закуска и топъл обяд на децата, чиито родители са в затруднено материално положение. Пламена също щеше да бъде включена в тази група.


Цветелина Терзиева | 2014-04-23


Добави в Svejo