Не крийте любовта от децата

Сексуалното възпитание се гради върху ценности


Пенка Койчева е клиничен психолог в Медицински център "Детско здраве” и  МБАЛ "Здравето” – София. Тя е юрист, съдебен експерт- психолог към съдебен район - София, външен специалист кризисни интервенции към Държавна агенция за закрила на детето. Завършила е й множество курсове в областта на психологията и други, има публикации на различни обществено значими, психологически теми. В интервю за здравния журнал "Ехограф" тя обяснява кога и как трябва да започне сексуалното възпитание на децата.

 

Госпожо Койчева, кога родителите трябва да започнат да говорят с децата си за секс?

Немалка част от децата не предпочитат да говорят на тази тема с родителите си, защото се срамуват или очакват тяхното неодобрение. Често родителите са потресени от ранното детско сексуално поведение. Децата са залети от объркваща ги информация, идваща от различни информационни потоци. В детската градина детето вече знае, че има ”момиченца” и „ момченца” и проявява интерес за приликите и разликите. Ходенето до тоалетна става скрито, появява се активното чувство за срам от пълната голота. Децата често са неуморни в търсене на отговори. В главата си те имат много въпроси, но не всички ги задават. Практиката показва, че най-вече споделят за някои от тях с майката, особено при спокойно предразполагане за това.

 

Как може да предразположим детето за подобен разговор?

Не трябва да забравяме, че децата разчитат умело сигналите от нашите мимики, думи, жестове, лицеизраз, пози, т. нар. невербална комуникация. Ако родителят реагира с крайно изумление, шок, потрес и особено с негативизъм, в главата на детето се задейства автоматична защита. То интерпретира реакцията на възрастния по този начин: „Казах нещо, което не трябва. По-добре да не продължавам, защото има опасност да ме накажат”. Дори да я няма идеята за наказание, детето се преживява като сгрешило и ще предпочита да замълчи. Когато то знае, че може да споделя чувства, мисли, настроения, впечатления от най-ранна детска възраст, ще се чувства много по-освободено и предразположено да коментира интересните за него въпроси. Родителят е този, който предразполага и създава трайна и хармонична връзка с детето. Всичко започва с правилното общуване, с балансиране на активно изслушване и говорене. Много деца смятат, че не са чути и разбрани.

 

Кои са най-честите грешки, които допускат родителите?

Най-честите грешки, които допускат родителите, са реакции на присмех, иронизиране, игнориране, форми на агресия, негативизъм, критика, сравнения, коментари с други възрастни, които детето чува, отричане. Важно е родителят да реагира спокойно, да изрази благодарност към детето, че го въвежда в своя интимен свят, да поговори адекватно с него, съобразено с възрастта му, физическото и психичното му развитие. Необходимо е детето да се чувства обичано, разбирано, усещано. Единствено в условията на загриженост и доверие то ще разкрие съкровените детайли от своя свят.

 

Майките и татковците не са психолози. Какви са вашите съвети към тях?

Нормално е родителят да не съумее да реагира правилно в определена ситуация, защото изненадата го връхлита и спонтанността не може да бъде дирижирана. Каквото и да видите и чуете, запазете спокойствие и хладнокръвие. Децата нямат необходимия социален опит. Най-добрият вариант е те да могат да общуват с родителите си на всякакви, дори и деликатни теми, отколкото да търсят информация и опит от улицата, интернет, преживявания на други деца. Много често детето не индикира за интереса, който е възникнал у него, а само търси източници и начини да получи отговори. Няма как да пренебрегнем факта, че то е отражение на средата си. Децата изпитват интерес към своите гениталии, към тези на противоположния пол, любопитват как са се „получили”, което е нормално.

 

Каква е нашата роля в сексуалното възпитание на децата ни?

Сексуалното възпитание е зависимо от начина, по който родителят интерпретира собствената си телесност и секса като цяло. Тази интерпретация той ще предаде словесно и като поведение на своето дете. Съзряването е процес, в който детето ще приеме или отхвърля чутото, прочетеното, наученото, споделеното. Практиката показва, че деца, които виждат родителите си да се прегръщат и целуват, по-лесно изразяват чувства. Родителското поведение ги насърчава да бъдат по-открити.

Сексуалното възпитание се гради върху ценности и информираност. В тази връзка е изключително важна ценностната система на родителите, на близките, с които детето живее и има пряк достъп. Децата усвояват активно чрез подражание. Много често те попадат в интернет на филми, клипове, снимки с откровено порнографско съдържание. Случва се дори детето да играе игри, да слуша музика, да гледа детско филмче и да види натрапчиви банери, фотоси, които то не е търсило. Родителят изобщо може да не предполага какво гледа детето му в момента. Също така, дори когато мислите, че детето ви спи, то активно може да гледа порнофилми по телевизията от некодирани канали. Вероятността да се опита да повтаря видяното е много голяма. То се идентифицира с поведението на възрастния, приема го за нормално и иска да покаже, че е голямо, прилагайки заученото практически. Порнографията обърква детския свят и представите за сексуално общуване.

                     

Докъде може да стигне това детско любопитство?

Децата са любопитни, възприемчиви и често – непредсказуеми. Те ще открият мастурбацията, ще се интересуват от зачатието, от разликите между половете, от органите си, от тялото на другия пол, от хомосексуализма, от видовете секс... Въпросът е как ние като родители по- лесно и най-вече адекватно ще ги преведем през това. Акселерацията е безспорна. Днешните деца са развиват с ускорен темп – физически и психически. Пубертетът настъпва по- рано отпреди. Порасналите деца трябва да бъдат добре запознати с полово-предаваните болести и инфекции, с последиците от безразборното полово общуване, с рисковете и последиците от ранната бременност, с видовете контрацептиви. Има родители, които нямат необходимата информация, но при желание всеки подобен пропуск е компенсаруем. По-добре е човек да бъде предварително подготвен. Децата често са стихийни във въпросите и поведението си. Ако родителят не е сигурен в отговора, по-добре е да каже, че ще помисли, ще проучи, вместо да обърква детето с погрешна информация. Отговорите не трябва да бъдат умишлено отлагани. Когато детето пита, не забравяме на каква възраст е то. Поднасянето на информацията е особено важна в аспектите – колко, какво, как. Говорим спокойно, уверено, без заливане с прекалено много медицинска информация, сложни обяснения, заучени лекции на авторитети, статистики.

 

А ако детето е прекалено притеснително?

Понякога детето изпитва срам и крие какво се случва с него. Ако забелязвате необичайно поведение у детето си, независимо от възрастта му, ако не знаете как да говорите за сексуалното възпитание с него и сте объркани, психологът ще помогне за всеки конкретен случай. За съжаление се случва зад това „необичайно” поведение да се крият сексуална травма, сексуално насилие. Непотърсената професионална помощ навреме крие бъдещи рискове. Децата копнеят за нашето приятелство. Нека го приемем с благодарност.

 

Съветите на психолога:

 

  • Не общувайте на деликатни теми с досада, ирония, раздразнение, прибързване и цинизъм.
  • Не говорим за секса като за нещо „мръсно”.
  • Показвайте с рисунки, графики, картинки, а не върху тялото ни.
  • Не се къпете заедно с децата си и не ходете голи пред тях.
  • Внимавайте как и къде ги докосвате.
  • Детето спи в собствено легло, а не при родителите си и особено с единия родител.
  • Кодирайте порноканалите  и сложете парола на компютъра. Следете дискретно какво гледат децата ви.
  • Съобразявайте се какво правите и говорите пред децата.

 


Цветелина Терзиева | 2014-04-22


Добави в Svejo