Пациентите не познават правата си

Търсете компетентна помощ, съветва д-р Кацаров


Д-р Стойчо Кацаров е председател на Управителния съвет на Центъра за защита правата в здравеопазването. Роден е на 6 юни 1964 година в Дупниц. Завършв политехническата гимназия в родния си град през 1982 годин, а след това се дипломира в Медицински университет – София. Д-р Кацаров даде специално интервю за здравния журнал "Ехограф".

 

 

Д-р Кацаров, 18 април е денят за правата на пациента. Знае ли си правата българският пациент?

 

Не, не си ги знае. И не се интересува. Българският пациент започва да се интересува за правата си, след като постъпи в болницата и след като го изпишат оттам. И то, само ако не е доволен. Ако е доволен, пак не се интересува.  Преди години правихме такава анкета сред граждани от цялата страна. Резултатите бяха шокиращи. Не повече от 5% от анкетираните познаваха правата си. Единственият въпрос, на който почти всички бяха отговорили вярно, бе за размера на потребителската такса, т.е.колко пари се плащат за преглед. Това го знаеха всички. Останалите въпроси, свързани с информираност и нагласи, бяха с грешни отговори. Не мисля, че много са се променили нещата. Затова, с много голяма сигурност казвам, че българинът не знае правата си като пациент.

 

При вас са концентрирани случаи от цялата страна. Могат ли да се обособят групи пациенти с нарушени права?

Могат да се обособят. В момента работим по такъв проекти и в края на годината ще представим на обществеността информация за най-честите нарушения на правата на пациентите и нашата гледна точна за причините. Тогава ще можем да посочи конкретни цифри, процент, ще има и количествен анализ на жалбите и сигналите, които получаваме. Най-общо сега, преди да имам този количествен анализ, мога да кажа, че те са в няколко посоки. Една част от оплакванията са свързани с искане на пари. За повечето хора искането на пари е нерегламентирано плащане, включително и такива, които са регламентирани в закона. Например това, че здравната каса не покрива дадено медицинско изделие и  болният трябва да го плати. Повечето смятат, че му нарушават правата като му искат пари. Една голяма част от оплакванията на хората от болниците са свързани със, според тях, неправилно проведено лечение и настъпило неблагоприятен резултат. Моите наблюдения са, че хората стават изключително активни в търсене на възмездие тогава, когато се отнасят лошо с тях. И не толкова от лошия изход от заболяването. Те разбират, че в крайна сметка човек не винаги може да бъде излекуван. Това, като че ли, пациентите повече го разбират и дори го приемат, отколкото ако по време на лечебния процес са се отнесли неуважително към него, или са се отнесли към него по начин, с който са наранили достойнството му.

 

Това често ли се случва?

Да. Това провокира пациентите повече да тръгнат да търсят правата си като пациенти.

 

Какъв е пътят на пациента с нарушени права? Какво трябва да предприеме?

В една част от случаите хората подават жалби до административни органи – до НЗОК или до Медицински одит. Те извършват проверки, понякога налагат санкции, но повечето случаи не. Част от хората подават жалби и до прокуратурата. Там в 99% от случаите, заключението на прокурора е, че няма достатъчно данни за престъпление. Ние имаме парадокси по една такава жалба – четири пъти прокурора излиза с постановление за отказ за повдигане на обвинение. Отказът се обжалва, тъй като Накацателно-процесуалният кодекс позволява да се обжалва пред съда постановлението на прокурора. И четири пъти съдът го връща. Отменя отказа му, дава указания къде, какво да разследва и още не е приключило. Сега чакаме петото. Става въпрос за смъртта на едно детенце. Сега чакаме петото, което за пети път ще се откаже най-вероятно. И другото, което правят някои от пациентите, е да завеждат граждански искове. Но там пък има друг тип препятствия – високите съдебни такси, мудният процес, вещите лица, които гледат да са колегиални.

 

Когато се обърне към вас, как точно се процедира?

В много от случаите, особено, когато човек не познава човек добре правата си като пациент, е хубаво някой да ги посъветва какво да направят. Аз това съветвам хората – обръщайте се по електронна поща, по телефона, елате до офиса, нищо няма да ви струва, но ще ви дадем съвет какво да правите. В много случаи хората смятат, че имат всички основания, защото са пострадали, потърпевши, нормално е да искаш да търсиш отговорност от някого. Но в много от случаите няма основание за това, независимо че така му се струва на човек. Така че когато се обърнат към нас, ние правим една преценка на наличната медицинска документация на това, което той разказва като събития, когато е необходимо се консултираме с други колеги. И тогава казваме точно и ясно – според нас ти имаш всички основания да търсиш правата си, обърни се към прокурор, заведи граждански иск, или най-малкото може да подадеш жалба до съответния компетентен орган. Или казваме, че няма основание. Ако се прецени, че има достатъчно основания да се води дело и желаят, ние можем да препоръчаме и адвокат, който се занимава с тази материя, защото има опита. Това са специфични дела, изискват не само добро познаване на нормативната уредба и изискват и боравене с една много специфична материя.


Цветелина Терзиева | 2014-04-18


Добави в Svejo