Сто години доброта

Ангелът от Байлово


Столетникът Дядо Добри се превърна в център на внимание на тържествената литургия на Цветница в храма "Св. Александър Невски" в София. В последните няколко години безсребърникът стана всенароден герой (включително и за младото поколение) - дори няколко групи във Фейсбук издигнаха кандидатурата му за патриарх.

 

От години насам светецът от Байлово, всеки ден върви 10 км от дома си до центъра на София, за да измоли от минувачите по някоя стотинка за храма. Той продължава да живее в родното си село Байлово, откъдето е родом и писателят Елин Пелин, почти изолирано. На искащите срещи и интервюта отвръща: "Не ща да виждам хората, той Бог ги вижда!". Друг път намират на вратата му бележка: "Не приемам, не безпокойте, само при нужда!".

 

Уединил се насаме с Бога, светият старец рядко приема посетители и избягва всякаква слава и медийна суета. Той не чува добре, оглушал е от грохота на снаряд при бомбардировките на София през Втората световна война. Цял живот е работил на полето, орал нивите с рало, ходил с добитъка. На млади години не е бил чак толкова вярващ. Прозрението го осенило по-късно. През 2000 г. дарил всичките си имоти на Българската православна църква и днес обитава барака към църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Безсребърникът не докосва нито стотинка от събраните пари. Храни се само с това, което хората му оставят - ябълки, хляб, понякога сладки.

 

Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове - дал е лепта от над 80 000 лева, събрани от лични средства и предоставени му от щедри граждани. През 2005 г. аскетът дава 10 000 лв. за църквата "Св.св. Кирил и Методий" в Байлово. Две години по-късно отделя 25 000 лв. за Елешнишкия манастир и храма на Горно Камарци. През 2008 г. дава средства за ремонт на църквата в Калофер, а година по-късно дарява 35 700 лв. на "Св. Ал. Невски" и става най-големият благодетел във вековната история на патриаршеската катедрала.

 

"И днес можете да видите беловласия старец с шаячните потури, с власеницата и със светлина в погледа. Той е дарен с безвремието на светостта", възхищават се и почитателите на Дядо Добри, които са направили специален сайт за мисията му. Странникът от Байлово привлича симпатиите на все повече миряни, които го считат за ангел Божи, безсребърник и чудотворец, дошъл да ни просветли хората във времена на упадък и тежък материализъм.

 

Белобрадият отшелник трудно и объркано говори за своята вяра. Понякога твърди, че е грешник, а друг път се укорява, че не се е разбирал с жена си. Той е убеден, че човешките закони ще умрат и сам Господ ще ни спаси. Дядо Добри обяснява, че животът му е минал в правене на добро, че човек трябва да пази правдата и истината и че това е Божият път.

 

Дядо Добри не обича да го наричат светец, но в миналото най-големият бг майстор на графити - Насимо, го изографиса върху бл. 54 в столичния кв. "Хаджи Димитър". Необичайната "икона" е част от проекта "Souls in Walls", който се случи в рамките на фестивала за градско изкуство в София "Urban Creatures".

 

В графита са вплетени и думи - част от 26-те качества, които според Дядо Добри са нужни, за да бъдем добри. Ключови сред тях са смирението, честността, чистотата, великодушието, самообладанието и свенливостта, пише Стандарт. 

 


Ехограф | 2014-04-18


Добави в Svejo