Дни на безусловната любов

Започва Великата седмица


Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

 

В настъпващите дни преди Великден всеки трябва да почувства великата Божия любов в душата си. Най-големият проблем на човека, или поне един от големите проблеми, е, че не чувства любов. Някога през живота си сме били наранени от хора, които сме обичали, или те самите не са ни обикнали, когато ние сме имали нужда от това. Очаквали сме едно, а са ни дали друго и в един момент сме били предадени.

 

Затова Страстната Седмица представлява възможност да почувстваме великата любов, която съществува в Бога. Затова страдащите чувстват болката на Христос, затова Христос чувства болката на човека. Това е седмицата на великата любов. Най-голямата празнота в нашия живот е тази: искам някой да ме възлюби, да ми съчувства и да мисли за мене. И Христос казва, че Бог толкова много  възлюбил човека, че  отдал Своя Единороден Син, за да Го възлюбим и ние, да Му се доверим и да живеем. Това е Страстната Седмица, седмицата на безкрайната Божия любов. Отвъд събитията, които ще видим и и от които ще се трогнем, трябва да чувстваме как тази празнота на душата ни се запълва и тогава ще можем да кажем, че тази седмица е имала смисъл и нашето сърце някак се  е открехнало. Христовият Кръст не е нещо, случило се само веднъж. Христос бил разпнат веднъж, но целият Му живот бил Кръст, болка и подготовка за този последен момент.

 

Повод за всички тези събития от Страстната Седмица е възкресяването на св. Лазар. Това било поводът и така името на Христос се разчуло и навсякъде достигнал слухът, че Той направил страшно чудо – възкресил четиридневен мъртвец. Оттогава хората искали да видят и Христос, и Лазар и от омраза към Лазар поискали да унищожат и Господа. Повод за всичко е завистта, омразата и неприязънта. Много пъти не понасяме любовта, която някой показва към нас. Не понасяме някой просто да прави някакво добро. Нещо му става на човека и не понася щастието на другия. Другият ни е виновен.

 

На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

 

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.

 

На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме. Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството Причастие.

 

След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!" После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете."

 

След причастието Христос казал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден.

 

На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота. Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иисус Христос, и е посветен на неговите страдания.

 

На Велики петък не се прави нищо - разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода. Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е "Воистина воскресе!".

 

 

Страстната седмица в уставите на древните църкви

 

 

Първоначално Великден бил предшестван от дву-тридневен пост, който станал една седмица – т.нар. Страстна седмица, или Седмицата на Христовите страдания. Впоследствие към поста на Страстната седмица бил добавен 40-дневният пост по подобие на четиридесетте дни, през които Христос постел в пустинята. Той бил предназначен за "оглашените", тоест за тези, които щели да бъдат кръстени на Великден. Дълго време докато траела практиката на масовите кръщения на възрастни хора, тайнството се извършвало именно на Великден, когато особено силно било преживявано кръщението като съ-участие в доброволната смърт и възкресение на Господа. Затова Пасхалната литургия е изключително кръщелна по своя характер.

 

След VI век започнало да преобладава кръщението на деца и затова масовото кръщаване на възрастни на Пасха постепенно било изоставено. Именно тогава смисълът на св. Четиридесетница бил променен – от катехизаторски период постът станал период на покаяние за членовете на Църквата.

 

През IX век св. Четиридесетница вече окончателно била обединена със Страстната седмица и така продължителността на Великия пост се увеличила.

 

Продължителността на Великия пост била различна и зависела от това, как поместните църкви са гледали на включването на Страстната седмица към св. Четиридесетница и дали са считали съботите и неделите, когато св. канони забранявали постенето, за част от нея.

 

В Константинополския устав Страстната седмица не се счита за част от св. Четиридесетница, а съботите и неделите са включени в Постния период, въпреки че те не се явяват постни дни в пълния смисъл на думата. Така според Константинополския устав св. Четиридесетница имала 6 седмици по 7 дни, тоест 42 дни продължителност. Ако от нея се изключат Лазаровата събота и Цветница, продължителността на Великия пост става точно 40 дни. Великата Четиридесетница според този устав започва с Чистия понеделник от първата седмица на поста и приключва в петъка на шестата седмица, тоест в навечерието на Цветница. Тропарите включени в Триода за този ден говорят за "изпълването на душеполезната Четиридесетница" и за очакването на "святата седмица на Страстите".

 

Подобно е тълкуванието и на правилото в Апостолските постановления (текст от края на IV век), където се казва:

 

"Извършвайте този пост преди пасхалния, като започвате от втория ден (тоест, понеделник) и завършвайте в петък. След тези дни, като отпостите, започнете светата седмица на Пасхата като постите през нея със страх и трепет".

 

Не е случайно, че литургиите на Лазарова събота и Вход Господен в Йерусалим имат кръщелни елементи.

 

Според друга традиция, отразена в 29 канон на Шестия вселенски събор (681 г.), Страстната седмица била част от Четиридесетницата, където тя е наречена "последна седмица от четиридесетницата".

 

Тази практика е запазена и от древните църкви, които се отделят от Православието след Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.) – Арменска, Коптска, Етиопска. Според тази традиция съботите и неделите като "непостни дни" не се включват в изчисляването на Четиридесетницата и затова тези църкви постят 8 седмици по 5 дни, тоест 40, но постът при дохалкидонците започва една седмица по-рано (когато при нас е Неделя Сиропустна. Според някои литургисти появата на подготвителната Сирна седмица преди началото на Великия пост се явява плод на желанието да се съчетаят двете традиции в Църквата.

 

Римокатолическата църква от древност включва Страстната седмица към св. Четиридесетница. Тя обаче чрез няколко свои събора отменя забраната за пост в събота (64 апостолско правило). Тази практика е осъдена рязко в 55 канон на Шестия вселенски събор. Затова Римокатолическата църква изчислява Великия пост така: 6 седмици по 6 постни дни, прави 36 дни. Към тях се прибавят още 4. Затова там Великият пост започва в сряда, т.нар. Чиста сряда.

 

Постът през Страстната седмица е бил особено строг – "без вино и елей", тоест сухоежбина, като само на Велики Четвъртък, след св. Причастие, вярващите са употребявали заради духовния празник "елей", тоест растително масло. Към Великата събота се отнасяли с особено внимание, тъй като това била единствената събота, която каноните постановявали като постен ден.

 

Постът на Велика събота продължава до полунощ, до настъпването на "Господния ден", когато се обявява Възкресението Господне. Апостолските постановления определят: "Съботата продължава до пеенето на петлите, постът свършва с настъпването на първия ден след Събота, който е Възкресение".


Ехограф | 2014-04-14


Добави в Svejo