Триизмерна икона бди над дупнишко село

Легенди и предания, спомени и очаквания


Уникална в света на православието триизмерна икона, се намира в църква на името на „Свети Георги”. Тайнствената реликва e в китното село Самораново община Дупница, сгушено в полите на западния дял на величествената Рила планина. Малцина дори от местните подозират за съществуването й.

 

Църквата  е в отбивката по пътя за Паничище и Рилските езера. В сумрака на селския храм една икона смайва със своето изпълнение. Погледната фронтално, на нея се вижда Светата троица и Светият Дух във формата на гълъб, слизащ от небесата. Щом човек мине отдясно, пред него се явява божият син Исус Христос с разпятието на заден план. Стоейки отдясно пък, иконата показва Бог Саавот с триъгълен ореол, който символизира триединството на нашата Вселена, сътворена от Бог, Син и Свети Дух.

 

Никой не знае кой е авторът на иновативната за времето си творба. На нейния гръб е записана само датата 8 декември 1881 година. Техниката, с която е изпълнена, вероятно е източна, напомняйки на рисуваните ветрила и китайски пана тип щори, коментираха пред нас удивени иконописци.

 

Според преданието навремето са били направени четири подобни икони, приписвани на местната школа. Те се славели със своята благодат и сила да помагат на миряните. Следите на три от "3D иконите" обаче се губят във времето. Не се знае и какво точно е било изобразено върху тях. Засега е оцеляла само саморановската, и то защото никой не подозирал за нейната уникалност. Отскоро тя се пази и под ключ. Триизмерният ефект се постига от много фини лентички, върху които са изрисувани свещените образи. Ефектът е поразителен, щом те започнат да се редуват в зависимост от ъгъла на виждане. Техниката е мистерия дори за специалистите, които не са виждали нищо подобно. Сякаш ръката на гении от ранга на Леонардо да Винчи е измислил нещо толкова идейно за времето си.

 

Най-старите жители на селото говорят още, че са удивени от силата на реликвата да помага. "Дали защото в себе си пази три икони в една, или че е била рисувана от много свят човек, но иконата много ми е помагала", похвали се възрастен жител на селото. Той обаче добави, че земляците му имат голяма нужда от чудо, защото над селото им тегне тежко проклятие. "За стар грях сега плащаме всички, и млади, и стари. Уморихме се вече", нареждаше една баба, докато се кръстеше.

 

През далечната 1929 г. жителите извършват едно от най-потресаващите убийства, което още се помни. В самия храм е линчуван свещеникът Михал Саморански по време на служба. Освен всичко друго, кървавата трагедия се разиграла по време на великденските празници, а жертвата е била посечена мъченически в расото.

 

Ангели и демони

 

Баба Койна си спомни подробности около случката. В ония тъмни години отец Михал бил изпратен да служи в Самораново. Там се оженил, а Господ го дарил с дванадесет деца. Той се грижел за църквата, миряните и някак си успявал и "семейство да котка". Бил уважаван от своите съселяни. Поп Мишо обаче взел много гласно да изказва мнението си по актуални политически теми, което не се понравило много на тукашните кибритлии.

 

По това време най-големият попски син Григор взел, че се завърнал след участие срещу сърбизма за автономия на Македония. Лютият войвода решил да защитава баща си в назряващия вече конфликт на идейна основа. Един февруарски следобед в кръчмата избухнал спор, стигнало се до бой и стрелба. Както си бил пийнал, Григор опушкал двама земляци, между които върлия противник на фамилията Спас Клисарски, който според сведенията от онова време само ги провокирал.

 

Синът на отец Михал се изплашил и тръгнал да бяга, но поради лютата зима скоро се върнал обратно в селото. Бащата много се ядосал и го пратил директно да се предаде в полицейския участък в Горна Джумая (старото име на Благоевград - б.а.).

 

Точно на Умни петък в селото дошъл Софийският митрополит и бъдещ екзарх Стефан да помирява селото. Той призовал всички присъстващи към мир и опрощение. Но вместо това отец Михал бил нападнат от разбесняла се тълпа, водена от родовете на покойниците. "И после станало като страшно око за око, зъб за зъб", разказват по-възрастните жители на селото.

 

Око за око

 

Синът на починалия Спас забил нож в гърдите на свещеника. В полутъмнината на храма последвали още удари към отеца. Свещеникът едва излязъл в двора на черквата. Последните думи на отеца били: "Боже, убодоха ме! В Твоите ръце, Господи, предавам душата си!".

 

 

На цялата сцена станал свидетел митрополитът, който гледал безпомощен. Ужасен и уплашен, той хвърлил анатемата върху осквернителите на саморановската черква и техните семейства. После се качил в автомобила си и си тръгнал.

 

Случайно или не, но оттогава насам не само над родовете, но и в цялото село като че ли действа тежко проклятие. Саморановци споделят, че някакво невидимо зло като облак е надвиснало над тях и сякаш обсебва душите им, изкарвайки най-ниските страсти на показ. В резултат, убийствата се редували с обесвания и нещастни случаи. Сводката в полицията обаче е още по-красноречива. Само в първите години на новото хилядолетие две сестри, на 16 и 17 години, подали жалба в РПУ-то, че собственият им баща ги изнасилвал в период от пет години. През 2010-а последвал друг злокобен случай. Дядо Михаил, адаш на някогашния поп, е заклан по идентичен начин без видима причина от съседите си. Само няколко дни по-късно обаче се разбрало, че един от нападателите е убил преди години и своя баща.

 

Кой ще вдигне проклятието

 

"Вярвам, че случката с убития свещеник е допринесла за всички злини, които ни сполитат. Навсякъде ги има, но тука като че ли са в повече, все пак ние сме една шепа народ. Много млади се обесиха. Мой братовчед, пожарникар, също си сложи въжето. Едно момче ергенче също така реши да се свърши, след него и младо момиче - всичките от наше село", разказва Райна В., която само брои жертвите и некролозите на мегдана. Един от последните случаи е от 2014 година. При него 60-годишен дядо вика комшиите да хапнат и пийнат по съседски, а те като обсебени от демон го пребиват почти до смърт.

 

Че Дяволът върлува там е убеден и архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски. Според него само екзарх може да отмени 85-годишната анатема на митрополит Стефан. "Ето само колко много се самоубиват в селото. Получава се умопомрачение, много хора се бесят. Защо го няма това по другите села в околията?", пита свещеникът. Саморановци се надяват, че покрай триликата икона ще дойдат туристи, които с молитвите си ще умилостивят Небесата, пише Стандарт. Най-после проклятието може би ще се вдигне от Самораново.

 


Ехограф | 2014-04-13


Добави в Svejo