Няма по-добри от българските лекари

Трябва да задържим младите специалисти


Д-р Цветан Райчинов завършва Медицинската академия в София през 1986 година, където след това специализира акушерство и гинекология. От 1999 година. е управител на Диагностично-консултативен център в Русе. До октомври 2007 година е зам.-председател на Българския лекарски съюз, а през октомври 2009 година  бе избран за неин председател.

                           

Д-р Райчинов, с какво настроение българският лекар посреща 7 април?

Като празник. Със сигурност с добро чувство, със задоволство от това, че работи тази професия, че я изпълнява така, както трябва. Аз сигурно ще се повторя, но пак ще кажа, че няма по-добри от българските лекари. При тези условия други едва ли ще могат изобщо да работят. Така че има причини българският лекар да се гордее с професията си и да чества празника си. Разбира се, трябва да забрави чувството на огорчение, което с години се наслагва. Няма от какво да се срамува, няма никаква причина да изпитва  притеснения за каквото и да било, защото съсловието компенсира и всички недъзи на системата.А това прави всекидневието му още по-трудно.

 

Факт е, че средната възраст на хората, които ни лекуват, се увеличава, а младите специалисти заминават в чужбина. Това като тенденция не може да не притеснява, както лекарите, така и пациентите.

Със сигурност трябва да е притеснено цялото общество. Наистина средната възраст на лекарите в България е над 50 години. Младите лекари до 35 години са едва 4%. Отивайки си това поколение от лекари, създадено с годините, увеличава ежегодно риска да останем без специалисти. За съжаление, това, което трябва да направи обществото, в частност  институциите, политиците и  дори  самите  съсловни организации, към момента не се вижда някаква особена  ефективност. Има един-единствен начин да се задържат лекарите в България, особено младите... Защото анкетите сочат, че над 80% от тях са готови да заминат в чужбина.

 

Какъв е начинът да ги задържим?

Първо,  да им се осигури кариерното развитие, т.е. възможността за специализация и растеж в професията. Това са усвояване на знания, придобиване на специалност и продължаващо обучение след това, което трае цял живот. Нашата професия  е единствената  в която няма ден, в който да не научиш нещо ново. Човешкият организъм има още много с какво да ни изненада. На следващо  място са условията на работа. Добре оборудвани болници с модерна апаратура. И не само болници, а всякакъв вид лечебни заведения. С изграждане на атмосфера, която да позволи на лекаря да се занимава с професията си и да не мисли за нищо странично. И не на последно място е, разбира се, заплащането. Не може лекарят да работи спокойно и да гледа пациентите си, ако главата му е заета с това с какво ще си нахрани семейството и как ще си плати сметките. Не, че това не са неща, които притесняват всеки един българин, но лекарят има специфична професия. И специална. Работата на лекаря е да се грижи за другите. Затова обществото трябва да му осигури необходимия комфорт. Това са трите неща, които следва да се случат, за да можем да задържим младите хора и медицината в България да има развитие. И наистина тези невероятно добри лекари да ги мотивираме, за да останат тук.

 

Какво прави БЛС в това отношение?

Ние се опитахме да заместим државата, която все още няма добра политика за младите лекари - осигурихме за тази година 56 стипендии за специализанти. Благодарение на това те останаха в  България и специализират тук, макар и месечната сума да е символична-400 лв. Тя е горе-долу колкото да си купуват  учебници. И все пак, ето, че макар и с малко има начин да се задържат младите специалисти. Те не заминаха и има шанс  да останат  трайно в страната, ако, разбира се и  лечебните заведения им предложат добри условия.

 

Признателен ли е българския пациент?

Не бих казал, че е непризнателен, макар че българинът, отивайки на лекар, ако лекарят му помогне, това, което ще чуем от него, е „ Господ ми помогна да се излекувам”. Ако нещо не е наред, колкото и да нелечимо заболяването, ще каже „От този лекар нищо не става”. Така че относителна е признателността. Пък и лекарите в крайна сметка не работят за признателност. Те работят, за да приложат това, което са научили, в полза на определен човек – техния пациент. Лошото е, че няколко години поред в обществото се насажда една неприязън към лекарите. Внушават се лоши чувства. Като че ли има други лекари, които ще дойдат, за да ги лекуват. Няма откъде да дойдат. Това са лекарите, които имаме, и трябва да сме им благодарни, че не са заминали. Това е най-малкото.  И се радвам, че напоследък  най-после се чува какво могат и колко са добри българските лекари. Давам пример със Стефан Данаилов. Лично му благодаря за това, че отправи такива добри думи за българските лекари, и в частност за работещите в националната болница по хематология. Мисля, че това важи за всички лекари в страната. Ако няма доверие между пациент и лекар, няма как да има успешен изход от лечението. Това е задължително условие.


Цветелина Терзиева | 2014-04-07


Добави в Svejo