Лекар със златни ръце

Доц. Попова е виртуоз в микрохирургията


Доц.д-р Бинка Константинова Попова -Русева, дмн, е завършила Медицински Университет в София през 1972 година. След дипломирането си с отличен  започва работа като стажант-асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към университетска болница "Царица Йоанна"- ИСУЛ под ръководството на проф. Янаки Холевич и проф. Елена Панева-Холевич. В същата клиника работи до днес. Мечтата й да специализира микросъдова хирургия се осъществява в Киев през 1985 година. Две години по-късно доц. Попова  за първи път в България извършва успешна реплантация на напълно ампутирана през дланта ръка, след което работи насочено в областта на микрохирургията. Направила е около 300 реплантации и редица оперативни интервенции в областта на  реконструктивната  микрохирургия. Специализирала е в Съединените щати, има  редица участия като докладчик в Канада,  Унгария, Южна Корея.

 

Лекарят със златни ръце и сърце. Така я определят, и то единодушно, пациентите й. А колегите й казват, че е като виртуоз в микрохирургията. Всъщност, няма да е пресилено, ако кажем, че тя е рицар в бяла престилка. Спасила е ръцете на стотици пациенти чрез реплантации. При тези операции напълно отрязани пръсти или цяла ръка се зашиват отново на мястото си и възстановяват функциите си. Българският лекарски съюз (БЛС) й присъди най-високия почетен знак „Лекар на годината”- 2013. Това е доц. д-р Бинка Попова, дмн.

 

Годината е 1987-а. Тогава доц. Попова извършва първата в България успешна реплантация на напълно ампутирана част на ръка. „Направихме го екип от колеги, в който аз бях водеща. Това обаче е екипна работа“, казва днес тя. Помни още името на пациента и пази неговата папка в шкафчето си. Тогава Стефан бил на 23 години. Пострадал във Военния завод в Сопот, откъдето до корали по спешност в ИСУЛ.

 

„Нещастието вече се е случило. Или трябва да тръгнем решително към спасяване, или казваме, че не можем“, връща лентата назад във времето доц. Попова. Категорична е, че микрохирургия не се учи в операционна зала. В този момент тя вече е преминала общата клинична подготовка и е усвоила техниките за извършване на микросъдов шеф в микрохирургична лаборатория в Киев. „В конкретния случай със Стефан имаше показатели за надеждност на микрохирургичен подход. Приложих наученото в Киев и ние успяхме“, казва доц. Попова.

 

Оттогава до днес е спасила стотици пациенти. Клиниката по ортопедия и травматология към университетска болница "Царица Йоанна"- ИСУЛ пък се е превърнала в утвърдено място, където тези операции се извършват с опит и рутина. Доц. Попова подчертава, че положителните резултати идват, когато се работи в екип – анестезеолог, микрохирург и физиотерапевт рехабилитатор. Операцията е само първата крачка. След нея е трудно. Пациентът трябва да сътрудничи на медициниския екип, а реалните резултати могат да се усетят едва след 1 година. Тогава вече ръката има подвижност, възстановен захват и сетивност. А това е един отличен резултат.

 

„Имали сме много случаи, от различни възрастови групи, с различна травма, причинила ампутацията – пълна или почти пълна, но с напълно прекъснато кръвоснабдяване, което налага спешна намеса за спасяване на увредената част“, казва доц. Попова. Най-малките пациенти са между 1 и 5 годинки и най-често са пострадали при детска игра с нож или малка брадвичка. При възрастните до ампутация се стига най-често по време на работа с машини или при катастрофи. Във всички случаи, най-важно е на пострадалия да се даде адекватна медицинска помощ от лекарски екип, а след това пациентът да бъде насочен към ИСУЛ.

 

Продължителността на операцията е различна. Зависи какво се спасява. При ампутирано връхче на пръст за 1,5-2 часа всичко може да приключи. Когато става въпрос за множество пръсти, екипът е работил и по 15 часа. Когато се спасява цяла ръка – около 6 часа. Това е така, защото всички структури и тъкани трябва да бъдат възстановени в хода на първичната операция. Започва се с костите, сухожилията, артериите, вените, нервите и т.н. Има правила, но има и опит. „Всеки отделен случай е много различен, индивидуален. В хода на операцията се решава на кое да се даде предимство. Целта е всички тъкани да бъдат възстановени, за да може след това да започне рехабилитационен процес” , обясни доц. Попова.

 

„Моят сертификат са пациентите“, казва микрохирургът. Признава, че след толкова години работа, натрупан опит и рутина много малко неща могат да я изненадат. Предизвикателство за нея е създаването и функционирането на една микрохирургична лаборатория в ИСУЛ. „Защото микросъдовата техника се учи на лабораторни животни и този, който иска да я работи, трябва да мине сериозен курс на подготовка. Иска се много повече време, тренировка. Чак тогава човек придобива знанията и куража да работи микросъдова хирургия. Иначе влизаш в операционната и те чака неуспех. А когато се опариш, се дръпваш и това не трябва да се допуска“, подчертава доц. Попова. И допълва: „Медицината е велико нещо. С всичките й раздели. Привлече ме и й се посветих, защото да си лекар – това е голяма професия. Много голяма“.


 

 

 

 

 


Цветелина Терзиева | 2014-03-21


Добави в Svejo