Постенето е вътрешна потребност

Започва Великият пост


Днес е Чист понеделник, началото на Великия пост. Това е най-строгият пост. Време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога. Великият пост е напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята.

 

Великият пост (Великденски пост) или Света Четиридесетница, тази година започва на 3 март 2014. Сирни Заговезни е последният ден, в който е яде месо, а организмът се подготвя за този пост с млечни продукти. От началото на Великия пост обаче и те се изключват от менюто.

 

Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. В поста е закодиран и друг смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали.

 

За постът обаче, човек трябва и да има вътрешна потребност да го извърши. Те не са време за лишения, а време за размисъл и преоценка на собствените дела и мисли.

 

Постите са време за търсене и откриване на един по-висш смисъл за живота.

 

От гледна точка на традицията

Теориите за появата на постите са много. Те варират от чисто духовни, през културологични, като се стига до икономически и здравословни обяснения. Сред нашите баби и дядовци, например, се шири схващането, че въздържанието от животински продукти помага на организма да се адаптира по-добре към различните сезони и повишава работоспособността му. През най-големите летни горещини, когато селяните масово са жънели на нивата, този ритуал им забранявал да ядат тежките меса, които в случая са доста опасни.

 

Коледните пости пък помагали на организма да се подготви за предстоящите пиршества с мезета от току-що заколени домашни животни. През пролетта пак благодарение на тях те се пречиствали от прекаляването с месно-млечното меню през зимата.

 

Смисълът на постите е различен за всеки човек. Въпрос на личен избор е и как точно да прекараш тези няколко седмици – без риск за здравето, пред вкусни блюда със зеленчуци и варива или аскетично и на моменти дори опасно.

 

Всичко, което Бог сътворил, е добро и благословено ­ и храната, и питието, и всяко нещо, което ни е дадено за употреба, казва свещеник Ангел Величков. В свой коментар за постът в потребителското общество, той твърди, че злото идва от злоупотребата, а тя идва не от Бога, а от нас, когато лошо прилагаме дарената ни свобода. Така че постът, присъщ на християнския живот.

 

Човешката съвест в съвременния свят все повече се изостря срещу консуматорството, но рядко намира начин реално да му противодейства. Мнозина се оплакват, че са станали жертва на "потребителското общество". Какво обаче се разбира под това понятие?

 

Някои започват яростна борба с рекламата, считайки я за главния виновник. Парижкото метро например, през последните месеци е системно загрозявано от нейни войнстващи противници, които заличават търговските марки със спрей, заливат афишите с боя или просто ги късат. Поредната кампания на антирекламата като реакция на едно будно, но объркано обществено съзнание срещу консуматорството.

 

Други се подлагат на диети. Но попадат в порочен кръг: бягайки от една страст, попадат в друга ­ - суетността. А заедно с това стават още по-яростни консуматори на... диетични продукти. Неслучайно производството им днес е мощна индустрия. Модерните аптеки на Запад все повече заприличват на кулинарни магазини за диетични специалитети, бедни на мазнини и обогатени с протеини. На гранули и под медицински наименования може да се види меню, достойно за изисканите ресторанти ­ от суфле със сьомга до профитероли с ванилов сос...

 

Струва ми се обаче, че в идеята да се храниш царски и да отслабваш, има нещо извратено. Тревожи ме, че зад нея стои една потисната лакомия, която дава простор на потребителството вече не в реални, а в ирационални измерения.

 

Има и такива, които се разболяват. Развиват болестно чувство на вина при и след хранене (булимия) или стигат до анорексия ­ патологична загуба на апетит, която много често завършва със смърт. И двете са на психологическа основа, но малцина се сещат да потърсят в тях духовен проблем. Най-общо казано, става дума за аскетизъм, неосмислен от вярата, и за въздържание от недуховно естество.

 

В свят, в който другаде умират от истински глад, тези заболявания (характерни за богатите страни) сигнализират за наличието на една убийствена и самоубийствена бездуховност.

 

Мислим си, че консуматорското общество е изобилието на стоки, масовото снабдяване с коли и битова техника и разнообразието на храни. Сякаш с обратния знак ­ на бедността и изостаналостта, духовните ни проблеми биха се разрешили. (Да си спомним, че по времето на тоталитаризма обществото не беше консуматорско ­ в смисъл, че магазините бяха празни и потреблението беше сведено до минимум. Нима това попречи на атеизма? Нещо повече: нима тогава в изкуствения недоимък не се изковаваше идеалът на днешния потребителски манталитет от най-безочлив тип?)

 

Същността не е в имането, както не е и в нямането, казва свещеник Величков и припомня думите на Христос, който казва: "Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули" (Мат. 15:17-19).

 

Ето от това сърце трябва да започнем. То да не е консуматор ­ тогава нищо от вън не може да ни навреди. Защото преди тялото в своята грубост да се е поддало на страстите, сърцето вече е "консумирало" и усвоило злите помисли, които ни подстрекават към всяко зло. Постът е от полза най-вече срещу тях. Затова той се изразява във въздържание не само от храна, но и от лоши помисли, и от гнили думи, та даже и от мрачни безсловесни настроения.

 

Ако човекът постави не Бога, а себе си като център на своето битие, той се лишава от способността да се радва чисто на живота. Или става жертва на страстите, водещи към пълна личностна деградация, или се поддава на инстинктивна враждебност към всичко. Трудно му е да понесе не само несгодите, но и благоденствието. Вместо да благодари за изобилието, развива консуматорски комплекс. Или вместо да се ползва с мярка, стига до злоупотреби.

 

Но каква е мярката, за която става дума?

 

Със сигурност тя не е в калории и диетични точки, нито в размера на "потребителската кошница". Мярката е индивидуална и се заключава в един прост принцип: да приемаме всичко с благодарение към Създателя и източника на всяко благо, и да приемаме толкова, че да не се задушава молитвата ни от плътта.


Ехограф | 2014-03-03


Добави в Svejo