Измитаме болестите

Ден на св.Харалампий и св.Валентина


Православните християни отбелязват днес църковния празник на свети свещеномъченик Харалампий. Смята се, че светецът открил чудодейните свойства на меда, затова празникът е посветен  на пчеларите. На този ден вярващите християни носят мед за освет и благословение.

 

Преживе свети Харалампий бил лечител. Затова в народните представи на българите той се приема като „заповедник” на всички болести, но най-вече на чумата.

 

Под това наименование народът ни поставил всички болести, които били мор и бич за онова време - шарка, холера, туберколоза.

 

За предпазване от чумата, в миналото

 

ограждали къщите си с глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете. Обличали „чумава риза”, която трябва да е изработена от девет жени-вдовици. Имало обичай жените да изпекат и отнесат обреден хляб извън селото, на кръстопът, за да омилостивят чумата, че да не влиза в селището. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой запустял зид хляб, увит в месал и бъклица вино.

 

На някои места обредният хляб се оставя извън селото, за да не влезе болестта в него.

 

Било прието денят на свети Харалампий  да се почита най-вече от жените, които не трябвало да вършат никаква домакинска работа. Народните вярвания са категорични, че в противен случай светецът ще се разсърди, ще пусне чумата, заедно с другите страшни болести и ще ги изпрати при хората.

 

Традицията в деня на свети Харалампий повелява стопанката на дома да опече обреден хляб и три кравайчета, които се намазвали с мед. След това ги занасяла в църквата, където свещеникът ги освещава.

 

Медът се пазел и употребявал като лекарство през цялата година.

 

С него лекуват обриви, шарка, рани по тялото. Имало традиция челцата на децата да се намазват с този мед, като се наричало те да не се разболяват.

 

Предците ни вярвали, че на този ден трябва да се говорят само благи приказки, „сладки и медени”, за да „не разсърдят чумата”.

 

В някои части на България, освен мед в храма

 

за освещаване се носи и масло, олио или зехтин.

 

Те се използвали от народа при болки в ухото.  Преданията са съхранили една много употребявана народна рецепта при подобни проблеми, която е описана по следния начин. В половината от орехова черупка се сипват по 5 - 6 капки от осветените мед и олио. Към тях се добавя силна ракия. С тази смес, ореховата черупка се поставя върху печката да заври. След като изстине и достигне температурата на тялото, се накапва в болното ухо в продължение на три дни.

 

 

Летописите сочат, че свети Харалампий е живял

 

през II век в град Магнезия, Тесалия, където заемал епископска катедра. Той вече бил преминал 100-годишна възраст, когато започнало поголовно гонение срещу християните и за да спасят живота си, трябвало публично да се отрекат от вярата си. Без да се страхува за живота си обаче, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.

 

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча върху него, Харалампий затворил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г.

 

 

 

Според православния календар на 10 февруари празнуват своя имен ден хора с имена Харалампи, Харалан, Валентина, Валентин, Валя, Вальо.


Силва Агопян | 2014-02-10


Добави в Svejo