Медитацията лекува на генетично ниво

Доказаха терапевтичния ефект на покоя


Биологичен механизъм лежи в основата на терапевтичния ефект от дълбоката медитация. Това доказаха за първи път международен екип от изследователи  от цял свят.

 

Учените са категорични, че в резултат само на осем часа медитация в организма настъпват специфични изменения на генетично и молекулярно ниво. Авторите са от университета в Уисконсин (САЩ), Института по биомедицински изследвания (Барселона, Испания) и Центъра по неврологични изследвания към института INSERM (Лион, Франция). Те са изследвали ефекта от ген, произведен при „осъзната медитация”, върху група от 19 опитни медитатори.

 

Осъзнатата медитация е състояние на безпристрастно осъзнаване на случващото се. При тази форма на медитация човек се ориентира, като се фокусира върху дишането си и телесните усещания, спокойно пропускайки покрай себе си дискомфортните мисли и емоции.

 

В контролната група влизали 21 души, които нямали опит в медитация. Те се занимавали със спокойни и немедитативни дейности в същата обстановка. При всички участници преди и след експеримента било определяно нивото на експресията на гените, свързани с циркадните ритми, модификацията на хроматина и реакцията на възпаление в периферните кръвни мононуклеарни клетки. И двете групи преминали специални тестове, насочени към оценка на показателите на устойчивост срещу стрес на организма.

 

В началото нивото на експресиите на доброволците от двете групи били горе-долу еднакви. Но както било установено, осем часа дълбока медитация засегнали няколко гена хистон деацетилаза HDAC, които регулират активността на другите гени, и провъзпалителните гени RIPK2 и COX2.

 

Нивото на експресия на всички тези гени при медитиращите се оказало снижено в сравнение с контролната група. Понижението на генната експресия на RIPK2 и HDAC2, както изяснили изследователите, е свързано с по-бързо физическо възстановяване на организма след отделяне на хормона кортизол в стресови ситуации.

 

Фактът, че измененията не засегнали останалите гени, говори, че медитацията влияе само на някои специфични регулаторни пътища, задействани в механизми, лежащи в основата на нейния терапевтичен потенциал, отбелязват авторите.

 

„Изменения се наблюдават в гените, които обикновено са мишени на противовъзпалителните и обезболяващите лекарствени препарати, затова получените резултати са база за бъдещо изследване на възможностите за приложението на медитативни практики за терапия на хронични възпалителни заболявания”, подчертават учените.

 

Медитацията е универсална терапия.

Тя преминава отвъд всички разделения поставени от религията, държавата или културата. Това е дар към човечеството, с който се достига духовно състояние на безкрайност, неограничено от идентичностите.

 

Съвременният начин на живот е силно повлиян от негативни емоции като гняв, омраза, страх и други. Тези човешки емоции имат подчертана склонност да се удвояват и разпространяват. Например, предателството води до подозрителност към околните. Отрицателните емоции формират трайни впечатления и създават несигурност на индивида и в обществото.

 

Медитацията помага да се преодолеят тези емоции, за да се постигне състояние на умиротвореност, спокоен ум и здраво тяло без стрес. При ежедневна практика човек разцъфтява в непоклатима личност. С увеличаване на броя на хората, които са невъзмутими, спокойни и здрави, ще се улесни социалната трансформация, което позволява на хората в обществото да се изпълнят с доверие, щастие и удовлетворение.

 

Практикуващи медитация твърдят, че тя има редица

предимства за тялото.

Медитацията понижава кръвното налягане, намалява нивата на лактаза в кръвта, подобрява имунна система. След медитация се чувства повишена жизненост на тялото, контролира се безсънието и е подобрено общо здравословно състояние на тялото.

 

 

Предимства за ума се изразяват в емоционална стабилност, намалена тревожност, намаляване на гнева, повишено ниво на усещането за щастие, развита    интуиция, яснота и спокойствие, увеличена способност за концентрация, намалено напрежение и страх.

 

Медитацията е врата на всяка тайна и път към вечността,

категорични са практикуващите. Почти всеки успял да навлезе в медитативно състояние твърди, че освобождаването на ума от мисли и покоя, не е някакъв феномен, а практика, при която всяка мисъл се трансформира в абстрактен образ или усещане.

 

Медитация (лат. meditatio) означава размисъл.

Понятието обаче не отговаря на действителния смисъл на думата, защото по време на практикуването на медитация се прекъсва потока от ковенционални мисли на ума. В днешно време термина има широко разпространение и затова се е наложил в западния свят, като обозначение на този вид безмълвна съзерцателна практика.

 

В ежедневието, умът ни преминава в няколко състояния като повишено внимание се наблюдава например при опасност или някакво внезапно и изненадващо събитие. Второто е ежедневното състояние на унес и замисленост и състоянието на т.нар.неосъзнато сънуване.

 

Всяко от тези състояние се характеризира с някаква работна честота на нашия мозък и е негова чисто физиологична функция, която обаче си има своите характерни особености и начини за възприемане и обработка на потока от информация, достигащ до него чрез сетивата на тялото. За нас само първото от тези състояния се характеризира с осъзнатото ни будно присъствие, където сетивата са изострени до краен предел, а информацията която достига до нас се обработва от мозъка, буквално мигновено, като ние дори не знаем, нито си даваме сметка, как става това, но сме склонни да го определяме като интуиция.

 

При медитацията нещата се променят в известно отношение. При нея ние нарочно преминаваме през фазите на ежедневния унес и замисленост, в състояние на повишено и фокусирано внимание, а оттам навлизаме в нещо като осъзнат сън. Т.е.

 

ние се пробуждаме, за да "заспим" в пълно съзнание.

Това е и разликата със съня, което някои се опитват да свържат или подменят медитацията. Спането обаче е абсолютно неосъзнато. Съзнателното сънуване по време на медитация, което се познава сред практикуващите медитация като свръх съзнание, е алтернатива на ежедневния ни унесен в мисли аналитичен ум. Състояние, при което нещо в нас, само преценява как да възприема света наоколо, различно от начина, който ни се внушава още с раждането. Състояние, при което сме способни светкавично да намерим решение и на най-заплетения проблем.

И най-накрая - това е състояние, при което може да разберем, колко малко всъщност познаваме себе си, възможностите си и света около нас, който далеч не е линеен, както конвенционалното ни съзнание.


Ехограф | 2014-02-07


Добави в Svejo