1000 европейци годишно с ХАНК

Доц. Вълчева спасява от артериалната болест


Какво е ХАНК, как се диагностицира и лекува – това попитахме доц. д-р Елисавета Вълчева, началник отделение по Образна диагностика и интервентна рентгенология в Националната кардиологична болница – София.

 

Доц. Вълчева, какво се крие зад абревиатурата ХАНК?

Съкращението ХАНК означава хронична артериална недостатъчност на крайниците и е следствие на стесняване или напълно запушване на артериалните съдове на долните крайници. Настъпилите промени в съдовете водят до намаляване или напълно прекъсване притока на кръв, нарушена доставка на кислород и хранене в териториите, кръвоснабдявани от съответната артерия.

               

Кои са причините за това заболяване?

Най-честа причина за засягане артериите на крайниците под формата на ХАНК е атеросклрерозата – в 90% от случаите. Патологичните промени може да бъдат локализирани в артериите от една анатомична  област – напр. в областта на таза (илиачна артерия), в областта на бедрото (феморална артерия), зад колянната ямка (поплитеална артерия) и артериите на подбедрицата (крурални артерии) или комбинации с различни локализации. Развитието на болестта при млади индивиди обикновено се дължи на облитериращ тромбангиит (Болест на Бюргер).

 

Има ли статистика колко  души страдат от това заболяване?

По данни на статистиката всяка година в ЕС има около 500 до 1000 новорегистрирани пациента в напреднал стадии на ХАНК или критична хронична артериална недостатъчност  на крайниците. По-често заболяването засяга мъжете в съотношение 5:1. С напредване на възрастта тази разлика намалява.

 

На каква възраст са пациентите?

ХАНК обхваща около 5-6%  от населението над 60 години. С възрастта честотата нараства и достига до 22% при възраст над 75 години. По-често са засегнати дългогодишни пушачи и диабетици.

 

Как се диагностицира?

Диагнозата на ХАНК е сравнително лесна и може с голяма достоверност да бъде поставена след внимателна насочена анамнеза и физикален преглед на пациента. Около 1/5 от пациентите имат типична симптоматика – мускулни болки в тазовите мускули или подбедрицата след изминаване на определено разстояние, което предизвиква периодично накуцване. При 1/3 от болните оплакванията може да бъдат атипични след физиеско натоварване – крампи или мускулна слабост. При огледа се установяват промени в цвета на кожата и кожните придатъци, промени на кожната температура, трудно заздравяващи рани или гангрена. От особена важност е изследванито за артериални пулсации на определени анатомични области. Отслабеният или липсващ пулс е белег за болестни промени на артериалните съдове. Преслушването се извършва на същите анатомични области, както палпацията. Важно е случаите с критична исхемия на долните крайници да бъдат диагностицирани и насочени за лечение на ранен етап. Физикалните методи на изследване се комбинират с допълнителни инструментални методи.

 

Как се лекува?

Лечението се определя от стадия на заболяването. В началните стадии на болестта, когато пациентът е компенсиран (втори стадий), се прилага медикаментозна терапия. Важен момент в лечението е промяната на хигиенно-диетичния режим с изключване на рисковите фактори – тютюнопушене, оптимално медикаментозно контролиране на артериалното налягане,  кръвната захар при диабетици и  холестерола. Комбинацията от прилагането на дозирано физическо натоварване  – ерготерапия (включва последователно редуване на бавно ходене по равен терен до поява на болка, спиране, почивка и подновяване на ходенето)  с  вазоактивни медикаменти има благоприятен ефект с повишаване на стъпало-брахиалния индекс. Пациентите, които не се повлияват от консеративната терапия, както и тези в напреднал стадий на заболяването с или без критична исхемия, са обект на едоваскуларно, хирургично или хибридно (комбинация от двете) лечение. При ендоваскуларната терапия засегнатият сегмент на артериалния съд се реваскуларизира чрез въвеждане в съда на балон катетър, с който се разширява или реканализира засегнатия участък с или без последващо имплантиране на стент или синтетична протеза. Хирургичното лечение – отворени оперативни техники – байпас (използва се вена или синтетична протеза) тромбоендатеректомия (ТЕА), пач пластика. За спасяването на крайника е важно и навременното и правилно третиране на раните. Мултидисциплинарния подход при тези болни е от съществено значение за постигане на оптимални резултати.

        

Насочвате ли пациентите към долекуване и възстановяване в специализирана болница за рехабилитация? Коя от базите на специализирани болници за рехабилитация бихте препоръчали, тъй като там пациентите могат да ползват клинична пътека?

Извършването на регулярно проследяване на пациентите през интервал от три месеца е изключително важно за цялостния лечебен процес. Алтернатива на класическата ерготерапия е натоварването на мускулатурата по специално разработени и контролирани програми, съчетани с подходящ хигиенно-диетиен режим в комбинация с медикаментозна терапия. Именно тази програма следва да бъде реализирана в специализирани болници за рехабилитация. Такава програма се прилага понастоящем в Балнеосанаториален комплекс „Медика” в Наречен, Хасковски минерални бани, където Специализираните болници по рехабилитация (СБР) имат филиал и др.


Ехограф | 2014-01-10


Добави в Svejo