Не отлагайте операцията на миомата

Когато създава проблеми, трябва да се махне, казва д-р Красимир Недялков


Снимка: ehograf.infoД-р Красимир Недялков е началник отделение на Първа гинекология в I-ва АГ Болница „Света София”. Роден е на 21 Октомври 1956 година в Русе. Завършва средното си образование в Математическата гимназия в родния си град. През 1983 година се дипломира в специалност Медицина в Медицинска академия – София. Пет години по-късно придобива специалност Акушерство и гинеколгия, а през 2007-ма – Онкология.През 1994 година има специализация по онкогинекология в Maunt Sinai Medical Center, New York, а през 1995 - урогинекология в Upsala Uneversity, Sweden.Член е на Българската асоциация по онкогинекология и на Европейската Асоциация по гинекологична онкология.

 

Д-р Недялков, опасна ли е миомата?

Когато питат опасна ли е миомата, в подсъзнанието на пациентите, винаги звучи една идея – дали е злокачествена, т.е. дали е рак или нещо подобно. В този смисъл, тя не е залокачествено образувание. А относно това дали е опасна за здравето – тя води до кръвозагуби, анемия и нарушаване качеството на живот.

 

Кога миомата трябва да се оперира?

Миомите, които създават проблеми, трябва да се оперират. Те са с големина над 3 лунарни месеца, предизвикват обилни менструации или кръвотечения и тазов дискомфорт. Последното представлява неопределени усещания на тежест, болки. Друг проблем са тазовите смущения – тук се има предвид притискане на пикочния мехур и на ректума.

 

Какви са начините за оперативна намеса?

Оперативните намеси могат да се разделят на два вида. Едните са консервативни – тези, които се извършват със запазване на матката. Това са миомектомиите. При тях се отстраняват само миомните възли. Това запазване на матката предразполага пациентката да продължи да ражда, да има менструация и т.н. При радикалните намеси матката се отстранява, т.е. премахване на органа, като това може да се извърши със запазване на яйчниците или без тяхното запазване. Това зависи от възрастта на жената, от състоянието на яйчниците и донякъде от нейното желание.

 

Какви са оперативните техники?

Те са много, но аз ги разделям на два вида – отворена и ендоскопска хирургия. Ендоскопската хирургия е т.нар. безкръвна. Макар че битува това мнение, тя всъщност не е толкова безкръвна, просто не се вижда кървенето. Тя може да бъде лапароскопска – когато се използва специална апаратура и с конструирани инструменти се извършва през три или четири малки отвора операцията. Вторият вид е хистерорезекция. Това е, когато с инструмент се прониква в кухината на матката през влагалището. Със специално конструиран инструмент, с електрическа примка, се изрязва миомата.

 

Какво представлява миомектомията и кога се препоърчва?

Миомектомията най-често се практикува при жени в репродуктивна възраст и тогава, когато миомите не са много на брой. Мимоектомията образно представлява излющване на миомния възел с хиругична техника. След това се извършва възстановяване на маточната стена със шевове – на един или на два етажа.

 

За кои миомни възли са подходящи тези т.нар. безкръвни операции?

Чрез лапароскопски достъп най-често и най-лесно се махат миомни възли, които са под 6 сантиметра. А миоми, които растат „на краче“, са много лесни и наистина много ефективно е да бъдат премахнати по този начин. Методът е подходящ и за таки миоми, които не навлизат в кухината на матката.

 

А за хистероскопски достъп?

За хистероскопски достъп са подходящи миомни възли от 1 до 3 сантиметра, растат към кухината на матката. Това се извършва сравнително лесно – с минимум усилия, с минимум употреба на техника и медикаменти. Лошото при тях е, че някой път се налага да се извършват на два етапа. Възелът се премахва наполовина, след известно време се премахва другата половина.

 

Кои миоми се махат чрез отворена хирургия?

Това са миомни възли с големина над 6-7 сантиметра, разположени в стената на матката и миомни възли, които навлизат в кухината на матката. Това са тези миомни възли, които най-често причиняват крвоизливи.

.

Какво ще стане, ако не се оперира?

Миомата най-често продължава да расте и започва да притиска съседните органи, води до анемия и пациентката се оперира, но вече в условия на спешност, като често се налага да й се прелива кръв, което е доста рискова процедура. Или настъпва некроза в миомата, която е свързана с една драматична картина на болки. Това се случва, когато се упорства и не се случва операцията навреме. Всяка миома, която е достигнала такава големина, че отговаря на критериите за оперативно лечение, трябва да бъде оперирана своевремнно по един от посочените начини. В противен случай пациентът рискува да преживее неприятна ситуация, нарушаваща качествата му на живот, а понякога и самия живот.


Ехограф | 2013-08-12


Добави в Svejo