Над 1000 сигнала за насилие над деца за година

Момиченце чака правосъдие година и половина за тормоз у дома


Имаме нужда от интегриран подход на взаимодействие на институциите, за да се защитят правата на децата от повторна и вторична виктимизация. Това обясни Надя Стойкова от Институт за социални дейности и практики. В началото на седмицата беше огласен случай, в който година и половина дете чака адекватно правосъдие за насилие над него у дома11-годишното момиче e било жертва на системен сексуален тормоз от втория си баща. Първоначално момичето се оплаква на телефона на доверието, че е изнасилвано многократно от втория си баща. След разговор с оператори звъни и в полицията. Следва преглед от 8 лица, наложило се в съдебната зала да се изправи срещу насилника си. След освидетелстването, детето три пъти е викано в полицията да дава показания, а разпитът става в присъствието на психолог. От началото на годината до края на септември към отделите "Закрила на детето" са подадени 1016 сигнала за насилие над деца, като по 694 от тях е проведен координационен механизъм за взаимодействие.

Това стана ясно на проведената кръгла маса на тема: "Предизвикателства и препоръки пред гарантиране правата на децата, пострадали от насилие", организирана от граждански организации със съдействието на омбудсмана Мая Манолова.

При нас има такива сигнали, основно от по-големи деца 13-14 годишни. Малките деца трудно съобщават сами престъплението, обясни Надя Стойкова. Има случаи, в които децата на 9-12 г. го съобщават на техни приятели или съученици, които го разкриват на родителите си и така идват сигналите в полицията.

Най-често сигналите идват в полицията и там трябва да се извърши най-сериозната промяна, за да се защитят децата от допълнителни травми като участници в правни процедури. В полицията има инструкция на МВР от 2008 г., която задължава полицейските служители да посрещат пострадалите от престъпления в адаптирани помещения (помещения за доверителни разговори) и да ползват щадящи процедури към тях. Тази инструкция за служителите на МВР за съжаление не се познава от самите служители по места, както не се познава и изискването за териториално взаимодействие на местно ниво, подписано от всички министерства.

Детето, жертва на престъпление не винаги се разпознава като дете в риск, поради което често отдел Закрила на детето не е информиран своевременно, т.е информирането се отлага или пропуска.  При процедурите детето може да бъде извикано неколкократно в полицията, за да разказва за преживяното. Няма разписани процедури или методически указания, които да гарантират защита на детето от вторична виктимизация по време на полицейската проверка. Срещите с детето обикновено се провеждат в стаите на полицията, често в присъствието на трети лица.

Децата жертви обаче имат и специфични нужди от защита поради уязвимостта им към вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение.  В съдебното заседание след това детето участва като свидетел. Често децата са притеснени, заради неяснотата по процедурата. Самата съдебна зала също оказва неприятно влияние на детето, преживява я като плашеща. Най-проблемен се оказва контактът с подсъдимия, като при тази среща детето се изправя очи в очи с него. В редица случаи риск от подобна среща има още в коридорите на съда или в пред съдебната зала.
 


Ехограф | 2017-11-11


Добави в Svejo